Христо Пощаков: Апокалипсис

Познавате ли Боби Минели, чиито прадядо е бил италианец? Малко е вероятно. И слава богу, защото в противен случай щеше да ви се прииска да го убиете, а тази мисъл щеше да ви преследва денонощно. Въпреки че той сега е обхванат от силните угризения на собствената си съвест и се чуди как да спаси човечеството. А духът на Наполеон гарантирано няма вина за катастрофалното бедствие, което ни очаква.

Представяте ли си живот без електричество? Без самолети и други транспортни средства, компютри и телефони, домакински уреди, асансьори и климатизатори? Свикнете с тази мисъл, защото както е тръгнало, скоро ще отвикнете от много удобства. Няма да бъде зле да се подготвите. Да си изградите комини в жилищата, да си направите печки за дърва и да си купите свещи и велосипеди. Не е лошо да се снабдите с наръчници по агрономство и животновъдство. Съветвам ви възможно най-бързо да напуснете града, въпреки че и тази мярка ще спаси съществуванието ви само временно. Знаете ли защо спират тока на всеки два часа, като ви лъжат за истинските причини? Не, нали? После ще го започнат да го прекъсват за три, за четири, за пет часа, накрая за цяло денонощие, когато електроенергията изобщо изчезне. След това първи по света ще измрат електрическите змиорки, останалите водни и земни животни бавно ще ги последват. Надявам се хората да останат последни във веригата на всеобща смърт — на всеки човек ще му се иска да бъде така. И земната флора няма да избегне печалната участ, нали всяка жива клетка притежава електрически потенциал? А дотогава енергийните вампири ще продължават да прииждат на тълпи от чуждата вселена и няма да си отидат, докато не унищожат живота на Земята, заедно с магнитното й поле. Защото те ще се заврат и в недрата й, високите температури няма да ги притеснят. Освен ако Боби не успее да затвори хиперпространствения канал или някой от вас не намери друг начин да спре кръвожадната им инвазия. Вероятно ще ме попитате дали не дрънкам глупости. Не, разбира се. Ще ви разкажа как стана всичко и сами ще се убедите. Не винаги даден надарен интелект, какъвто несъмнено е моят приятел, е полезен за себе си и околните. Ето за какво става дума.

Боби от малък показваше гениални наклонности. Докато ние тичахме след топката или се занимавахме с компютърни игри, нашият съученик изчете куп дебели книги и имаше склонност към изобретателство. На четиринайсет годишна възраст конструира извънредно ефективен капан за хлебарки, а сега вече има двайсет и два регистрирани патента, за които той казва, че са за „много полезни неща“. Трябваше да измине почти половин век, за да си дам сметка, че може би многото знания, които натъпка в главата си, доста го повредиха. Впрочем той открай време бе затворен в себе си. Винаги странеше от компаниите и освен собствената ми личност, не му останаха други приятели. Като млад беше завързал любов с едно момиче, която продължи няколко години, после тя го напусна и тръгна с друг. Тривиална история. Но този факт нанесе силен удар върху неговата чувствителност и вероятно го отврати от силно емоционални връзки с противоположния пол. Така и не пожела повече да опита трайно съжителство с друга жена — остана си ерген, който често кацаше от цвят на цвят, но само от спортна гледна точка. Приличната му външност е отлично запазена и като че ли все още има някакви надежди, ала поведението му показва, че той съвсем няма намерение да свива семейно гнездо. Ако не сте го виждали, Боби е от типа „вечни момчета“. Строен, с все още тъмна коса и лице с приятни черти, но с доста нервен израз. Засега годините се изнизват край него, без да го засегнат чувствително. Бих казал, че външният му вид представлява нещо средно между Антъни Пъркинс и Хъмфри Богарт, ако си падате по архивни филми. Аз лично често гледам „Психо“ и „Касабланка“ — имам ги в колекцията си, която както са тръгнали нещата, сигурно скоро ще стане излишна.

Още тогава, в привидната затвореност на характера на Боби се криеше взривоопасна смесица от несподелени знания и жажда за изява. Когато някой успееше да го накара да отвори уста, от нея изригваше речитатив от данни и факти, който поразяваше със свръхосведоменост и това можеше да продължава с часове. А докато приказваше, не даваше думата на никого, което постепенно отблъсна малцината, с които все пак се срещаше. Изглежда че останах негов единствен приятел, защото само аз можех да издържам на могъщия му словесен поток, от който все пак научавах много нови неща. Но мисълта за бомбардировката върху ушите ми ме възпираше да го посещавам често и на него не му оставаше друго, освен да ходи на работа, да обръща спорадично внимание на нежния пол и после да се занимава с изобретенията си, тайната на които ревниво пазеше. Забравих да спомена — него постепенно го обзе маниакалната мисъл, че някой може да му открадне открити от него принцип или идея, което рязко намали притокът на жени в апартамента му.