Христо Пощаков: Апокалипсис

— Следователно не са останали много от тях.

— Отново си прав, но не забравяй, че първоначално те са населявали огромно пространство. Колкото и да са се самоизяли, възможно е все още да наброяват стотина милиона — рече Боби. — Кой знае? Затова ще се опитам да измеря плътността на потока, в който пристигат, а от там и числеността им. Наполеон успя да ми достави някои искани от мен данни, смелият Император се оказа достатъчно съобразителен. Но лошото е, че нашите централи вече прекъсват регулярното подаване на електричество. Представяш ли си какво ще настъпи — проплака той и ми обясни последствията, с които започнах тази тъжна история.

— Няма ли изход? — попитах пресипнало преди да го напусна.

— Засега не се вижда светлина в тунела. Ако не измисля някакво противодействие на вампирите, ще се самоубия.

— По-добре оправи кашата, която си забъркал– опитах се да го успокоя аз, но по-скоро бях замислен за собствената си съдба.

След това излязох на стълбищната площадка и през прозореца между етажите забелязах свежата зеленина във вътрешния двор на сградата, изпъстрена с чашките на различни цветя. Някаква усмихната жена водеше кучето си по алеята, която я пресичаше. Стана ми тъжно.

„Нима всичко това няма да го има?“ — зададох си безнадежден въпрос и почти ми се доплака. После се прибрах в дома си и започнах да пиша тази покъртителна история.

Още не бях я завършил, когато Боби Минели ми позвъни по телефона. Той ми съобщи, че други смели духове, с риск за задгробния си живот, допълнително му помогнали да изчисли електрическата плътност на прииждащите енергийни вампири. Боби извършил необходимите експерименти и се оказало, че тя непрекъснато спада във времето. По всичко личало, че в черната галактика, откъдето нахлуват, те доста са намалели. Освен това той направил и нови сметки, които отчитали градиента им на прииждане и изчислил средната часова консумация на енергия, след пристигането и на последния индивид. Така че засега мога слабо да ви успокоя. Ако човечеството незабавно изгради още хиляда електроцентрали от порядъка на пет хиляди мегавата всяка, то може да постигне енергиен баланс между собствените си нужди и тези на страшните изчадия. В противен случай, при сегашното състояние на нещата, до пълното унищожаване на живота на Земята остават около две хиляди години.

Така че засега за вас важи спасителният израз: „след мен и потоп“, понеже повечето хора забравят, че все някога ще се превърнат в духове, а те също се зареждат с енергия.

А аз бих добавил нещо към срока, определен от моя приятел, но някак си ми е неудобно да го споделя с вас. Какво пък, защо да не го направя? Рано или късно всички ще сме умрели, въпреки че на всеки му се иска този акт да бъде отместен възможно най-късно в бъдещето.

Дали когато е изчислявал времето, което остава до края на света, Боби се е сетил да предвиди, че енергийните вампири вероятно се размножават? И ако е така с каква скорост?

Може да го попитате. Аз лично не желая.

© 2004 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1724]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48