Христо Пощаков - Апокалипсис

— Тогава защо си толкова нервен? — побързах да го попитам, докато той си поемаше дъх да продължи.

— Ще ти стане ясно след малко, отново ме прекъсваш. „Ефектът на Минели“, тоест моя, се състои в това, че разглежда теорията на нищожната маса след безкрайното й нарастване. По пътя на логиката установих, че природата не може да си позволи унищожаването на вселена, която сама е създала. При внезапен мощен енергиен импулс, отправен в духа за милионни части от секундата, критично нарасналата му свръхмаса при достигане на светлинна скорост ще се изроди в хиперсветлинна скорост-пространство. Тоест духът може да бъде запратен мигновено на милиони светлинни години разстояние за нищожни части от секундата и ще се окаже в немислимо далечна от нас зона на космоса. А там сигурно могат да се видят изключително интересни неща, за които той после да разкаже. Дори е възможно да попадне на някоя свръхцивилизация.

— А как ще се върне? — изкашлях се аз.

— Напълно резонен въпрос. Той ме измъчваше цяла година, докато не открих отговора, който се оказа гениално прост. Стигнах до извода, че израждането на критичната маса на духа ще би нарушило и причинно-следствените връзки, които съществуват във физическите предели на вселената. Естествено, тя няма да позволи унищожаването си от подобна аномалия и за милионни части от секундата ще възстанови първоначалното състояние на духа. Той отново ще се окаже на същото място, откъдето е тръгнал.

— Тогава съвсем няма да има време да се огледа там, където е бил — отбелязах саркастично.

— Много повиших мнението си за теб — отбеляза Боби. — Задаваш още по-уместен въпрос. Но трябва да знаеш, че първо, дори милионни части от секундата са достатъчни за всеки дух да забележи всичко около себе си, а второ, нарушената причинно-следствена връзка ще направи собственото му време изключително релативно. Докато тук в апарата са изминали неговите нищожни отрязъци, свързани с много нули след десетичната точка, за него може да са се изнижат стотици, даже хиляди години. Ето защо в съвременната наука не съществува нещо по-велико от „Ефектът на Минели“.

— Тогава защо не си радостен? Намери ли дух за такова пътешествие? — попитах злорадо.

— Разбира се, но именно след това настъпи ГОЛЯМАТА БЕДА. Първоначално се чудех кого да повикам. Трябваше ми някой, който при човешкото си съществувание е бил смел човек, тъй като мисията на която исках да го изпратя не беше от най-лесните. Спрях се на Наполеон по две причини: медиумите най-често го викат, което го прави добре енергийно зареден и същевременно се намира в близост до Земята, тъй като поради непрекъснатото му търсене, едва ли му остава много време да се отдалечава от нея. Той напълно отговаряше на изискваните от мен качества. След като го извиках с помощта на компютъра, Императорът бързо пристигна, настани се удобно в апарата ми и не позволи дълго да го увещавам. Идеята му хареса и той демонстрира стоманената твърдост на характера си. Лошото се оказа съвсем друго. Не прецених големината на енергийният импулс, подаден от другия уред, който виждаш. Духът на смелия човек после ми обясни, че той го запратил в някаква черна галактика на края на вселената, която се оказала унищожена от енергийни вампири. Представяш ли си пространство, изпълнено със замръзнали електрони, в което единствено като злокобни сенки се придвижват почти умрели от глад същества, които са изконсумирали чрез структурите си всеки намек на енергия. А нарушаването на причинно-следствената връзка доведе до отваряне на хиперканал между нашата и онази мрачна галактика, след което отвратителните същества мигновено нахлуха по него и стигнаха до Слънчевата система. И сега част пълчищата им се излива върху нещастната Земя. Естествено, първата им работа беше да нападнат електроцентралите ни, но няма да спрат дотам. Засега по-голямата част от сганта им се храни със светкавиците от гигантските бури в облаците на Юпитер, но и тя ще се домъкне. Императорът ми призна, че за първи път в задгробния си живот е получил остър пристъп на страх. Засега пристигналите чудовища не нападат духове, но според него и това ще започне…

— Какво изобщо е видял на онова мрачно място? — изстрелях бърз въпрос.

— Нищо. Какво може да се забележи в тъмна галактика? Само усетил нещо като електронно квичене или по-скоро вой, което се разнасяло наоколо. Оприличил го на звуци от свиня, когато я колят. Изглежда че енергийните вампири се преследвали помежду си и по липса на друга храна, отдавна преминали към канибализъм.