Христо Пощаков - Гост от космоса

Следвани от надзирателите, дон Себастиян и дон Игнасио излязоха върху равната каменна повърхност. Устата на конете им бяха покрити с пяна.

— Задръжте кучетата! — заповяда собственикът на имението. — Искам го жив! Той трябва да умре пред муцуните на останалите черни, за да послужи за назидание!

Докато единият от надзирателите усмиряваше побеснелите от стръв животни, другият размота завързаната за седлото му въжена примка и я размаха над главата си.

Цезар погледна отчаяно озверените от ловна страст хора, които преграждаха всякакъв път за отстъпление. Той наведе упорито глава, обърна се към пропастта и се хвърли в нея.

Но нещо забави падането му, повдигна го във въздуха и плавно го прехвърли на срещуположния бряг на каньона. Изтерзаното му тяло меко се отпусна върху пружиниращият килим на тревата, с която беше обрасъл.

Ловците на хора замръзнаха. Тишината се нарушаваше само от жалкото скимтене на лошо раненото куче.

— Всемогъщи Господи! Тук има пръст дяволът! — извика дон Игнасио и се прекръсти. — Да бягаме от това проклето място!

Те обърнаха конете, забиха шпори в слабините им и с риск да си счупят вратовете се хвърлиха по склона на обратният път. Видяното не излизаше от ума им, по гърбовете им лазеха мравки.

Въпреки огромната умора, Цезар успял да забележи как гигантската сейба от другата страна на каньона размила очертанията си и се превърнала в блестящ метален цилиндър. След това каменната твърд се осветила от мощно сияние и изтощеният човек помислил, че бълнува. Той все още не можел да повярва в чудотворното си спасение.

А непознатото тяло се стопило в синевата на небето.

Цезар успял да стигне до симароните и им разказал невероятната си история, но после станал обект на насмешки. Ала по онези времена, при липсата на радио и телевизия, слуховете били най-бързото информационно средство, което бързо преодоляло планините, за да стигне до Тринидат. Дон Себастиян и дон Игнасио отначало мълчали, но скоро отворили уста в кафенето на сеньора Моралес, което също се намирало в този заспал град. Почтената съдържателка събрала в едно получените невероятни новини и ги разказала на дъщеря си, а тя на своята. Накрая слухът се превърнал в легенда, която успя да стигне и до мен.

По-нататъшните действия на роботът-изследовател съвсем не могат да бъдат известни, но мога да бъда сигурен в едно: навременната му намеса е била подчинена на разбираем за нас принцип. Извънземният изкуствен интелект, не е могъл да остане безучастен. Той се е подчинявал на вече формулиран на Земята закон и не е бил в състояние да позволи причиняването на вреда на разумно същество.

© 1989 Христо Пощаков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1926]

Последна редакция: 2006-08-11 11:48:36