Христо Пощаков
Да отидем на гости
Лафер възторжено погледна пищната растителност — нейните тонове приятно контрастираха с виолетовото небе на Сигма. Наоколо звучаха птичи песни.
— Същински рай — отбеляза замечтано и се обърна към Крайски, прозаично зает с походния компресор.
Крайски кимна в знак на съгласие и съедини гъвкавия шланг на смесителя към вентила на разстлания лабораторен блок. Лафер разбра, че се съгласяват с него от учтивост и с досада вдигна бидона, пълен с течна пластмаса. Встрани от тях се издигаха недовършените постройки на столовата и спалните помещения. Богдан измъкваше от десантния модул пакети врати и прозорци, след това ги товареше върху платформата на малък кар.
Лафер включи компресора, пенестият пластмасов аерозол започна да оформя стените на лабораторията. Последен се издигна таванът и с леко поклащане застина на мястото си.
Две пухкави същества стояха на близкия хълм и наблюдаваха суетнята между модула и постройките.
— Виж, отново имаме посещение! — обърна се по-голямото към по-малкото.
— Гладен съм — отвърна Ерни. — И друго не ме интересува.
— Ти винаги си гладен — произнесе Бо с упрек. — Само за това мислиш.
— Искам да стана голям като теб. Затова ям много.
— Никога няма да станеш голям като мен, защото твоят биологичен вид е по-дребен на ръст от моя.
— Зная, но въпреки това искам да порасна. И да стана много умен.
Изпълнен с доброжелателност, Бо го почеса зад ухото.
— Не се отвличай от темата! — произнесе наставнически. — Казах, имаме посещение.
— И какво трябва да направим?
— Предлагам да отидем на гости. Изглеждат добри като предишните, въпреки че разполагат с повече ненужни предмети.
Двете същества се разтопиха във въздуха и се появиха в храсталака около десантния модул.
Крайски изстреля в почвата последния фиксатор и доволен огледа извършената работа. Лафер подреждаше надувните легла в спалните помещения, а Богдан завършваше монтажа на климатичната инсталация. Настаняването на чуждата планета вървеше по набелязания план.
Лафер излезе навън и с изненада забеляза двете, подобни на мечета същества. Те бяха застанали нерешително пред входа на столовата.
— Елате, имаме специална визита! — провикна се той.
Богдан и Крайски любопитно приближиха. От данните на първата експедиция бе известно, че планетата не се обитава от хищници. Намерените останки говореха за тяхното някогашно присъствие, но в по-късен период по неизвестни причини бяха изчезнали. Двете пухкави зверчета с очи, прилични на копчета, предизвикваха чувство на симпатия. Лафер влезе в столовата, обърна се и ги покани насмешливо:
— Заповядайте да ви почерпим!
Той отвори хладилния шкаф, взе лъскава кутия със зеленчуков концентрат и я постави на пода.
— Насам приятели! — извика с комични нотки в гласа си. — Не зная как да ви повикам: пис-пис, меч-меч или миш-миш, все едно. Каня ви да си похапнете.
Бо и Ерни се надвесиха над кутията. Бо посегна и чевръсто извади таблетка, обвита с фолио. Внимателно я обели с малките си пръстчета и я подаде на Ерни. Той я взе в лапичките си, помириса я и я налапа.
— Какви умни животинчета! — възкликна Крайски. — По-умни от кучето, а може би и от шимпанзето. Колко са сръчни!
— Вероятно са научили нещо от първата експедиция — добави Богдан. — Затова ни посетиха. Какви са мили и доверчиви, нямат никакъв страх!
Той се приближи до Бо и го погали по главата. Бо остави своята таблетка върху кутията, повдигна ръчичката си и я прекара по косата му.
— То също те гали — произнесе усмихнато Крайски. — Какви мили възприемчиви маймунки! Лафер, късметлия си. Вместо да ги търсиш, те сами идват. Можеш да ги заведеш в лабораторния блок и веднага да започнеш изследвания.
— Нека първо да обядваме — отвърна Лафер. — Разбира се заедно с гостите.
Натисна хидравличните механизми на две столчета и ги повдигна. След това с галантен жест покани животинките да седнат. За най-голямо учудване, по-голямото зверче помогна на по-малкото да се покатери на столчето, после само се настани на своето.
— Тези същества ме смайват — отбеляза Богдан. — В тяхното поведение има изява на взаимопомощ, присъща на най-висшите бозайници. Изумително! Какъв богат материал ще натрупаме. Успех от самото начало!
Бо бръкна в буркана със захаросани бадеми, извади един и го подаде на Ерни. Следващия напъха в устата си. Огледа веселите лица на хората и по муцунката му се изписа нещо подобно на усмивка.
Читать дальше