Христо Пощаков: Дяволският кръг

Причиняването на болки и нещастия е основна задача на всички зли сили, но те могат да се наслаждават на пакостните ефекти от стореното само при наличие на субект, който го осъзнава. Ако някакъв камък бъде стрит на прах, той няма да усети болка. Превръщането на водата в лед или пара не й причинява беда. Злото се проявява там, където може да бъде осъзнато, но тази дефиниция не е валидна за всеки тип разум.

Някои от съвременните теолози поддържат мнението, че изпадането в беда притежава и своите добри страни — създава условия за поуки и предпазва дадено общество от застой. Те твърдят, че стремежът към неутрализиране на злините подтиква потърпевшите същества към непрекъснато духовно развитие. Други оспорват твърденията им, понеже в повечето случаи техните последствия не подлежат на коригиране. И наистина, ако се замислим, загубата на скъпа вещ или пари е окончателна. Същото става и при очакван слънчев ден за екскурзия, който започва със силно валене на дъжд — настроението ни е безвъзвратно влошено. Положението не е по-различно и при кавга с любим човек, понижение в служебното положение при очаквано повишение или получаване на с нищо не оправдан шамар, въпреки относително високата култура на повечето човешки цивилизации, разпръснати из космоса.

Бедите могат да се появят в която и да е част на вселената, а злите сили да проявят мрачната си изобретателност дори при покупка на косачка, така, както се случи на Зета ІІ — една от многобройните тераформирани планети предлагаща идеални условия за човешко съществуване. След стерилизацията й, тя беше лишена от вируси и болестотворни бактерии, а местните санитарни служби вземаха строги мерки против евентуалното им внасяне отвън. Естествено полезните за човека и почвата микроскопични организми бяха отново развъдени и техните възможни мутации подлежаха на строг контрол. Поради допълнителните изкуствени слънца, поставени на стационарни орбити, всичките й географски ширини притежаваха умерен климат, а сеизмичната дейност строго се следеше. Промишлените предприятия се намираха извън населените места и бяха роботизирани. Няколко милионното население живеше в условия на комфорт и удобство, трудовата му част обслужваше местните администрации, сферата на услугите, културата, терминалите за хиперпространствени връзки и холовизионните канали. Хората живееха в едноетажни и двуетажни постройки, обградени от цветни градини и тревни площи. Всеобщото благоденствие изключваше семейни разпри на финансова основа, счупването на крак или ръка по време на спортни състезания се смяташе за сензация. Трийсет и петият век от началото на Експанзията бе направил всичко възможно за предпазване от всякакви беди и въпреки това…

Каспар Бартов сне от главата си шапчицата за програмирани сънища и веднага се усети кисел. Имаше добра работа, приятели, с които играеш „скип“ или „куон“, както и познати от женски пол, запълващи ергенското му пространство. Притежаваше домакински робот и последен модел холовизор. Какво ли му липсваше през тази слънчева утрин?

Беше почивен ден, един от трите след изминалите четири работни и той му се струваше дълъг. Трябваше да го изпълни със съдържание.

— Само тя ще ви развлича, ще ви кара да подтичвате, на зелената морава, без умора и с наслада, новата косачка за трева — пропя включеният холовизор, сякаш уловил мислите му и в пространството на екрана му се появи елегантна машинка със съвършен дизайн. --Купете ме сега, купете ме веднага, защото всяко удоволствие не се отлага — завърши рекламата женският хор от ангелски гласчета.

„Всъщност защо да не го направя?“ — запита се отегчения човек, надигна се от хидравличното си легло и пъхна кредитния си диск в процепа на апарата. Домакинският робот бързо се приближи до него и му подаде сутрешния халат. Каспар се отправи в тоалетното помещение и след като приключи с обичайните за един мъж действия реши да се поразкърши в двора на къщата. Механичният слуга го последва, като добре обучено куче.

Когато излязоха навън, косачката вече ги очакваше пред входа. През трийсет и петия век от началото на Експанзията, доставките се извършваха бързо.

— Да започвам ли да кося? — попита го роботът, докато той се любуваше на прекрасните форми на машинката.

— Не. Няма да те оставя да ми отнемеш това удоволствие — отсече твърдо притежателят на красивата придобивка, придвижи я от алеята към тревата и я включи в действие.