Христо Пощаков - Дяволският кръг

Косачката вероятно бе снабдена с дезинтеграторно устройство, тъй като след нея оставаше равно подстригана повърхност без остатъци от отрязани стръкове.

„Ново чудо на техниката“ — помисли доволен Каспар и тъкмо реши да направи завой, когато дръжката в ръцете му подскочи, а долният работен орган на машинката избълва облаче дим. Тихото жужене на елегантното изделие замлъкна.

— Какво става, по дяволите? — изрева той най-известната древна ругатня. — Тази бръкма ми развали настроението!

— Повика ли ме някой? — попита възникналия пред него представител на местните изчадия, който от стотина години насам се вмирисваше от бездействие.

— Никой не е търсил помощта ти. Що за изрод си ти и защо си завираш носа в чуждите нещастия?

— Такава ми е работата. Не каза ли „Какво става, по дяволите“, а аз съм един от тях — изрече обидено черното същество, тръсна рогата си и тропна с копито. — Много важно, че косачката ти е гръмнала, защо трябва да се ядосваш? Нали затова пристигнах, да ти дам правилен съвет и да ти помогна. Можеш да купиш нова, но по-добре я изпрати в сервиза, нали е в гаранционен срок?

„Интересно от коя планета е пристигнало това същество“ — замисли се Каспар, вперил поглед в косматата му опашка, но не успя да го причисли към познатите му разумни видове.

— Какво се умълча? Скучен си като всички тези наоколо — прозина се дяволът. — Какво си се опулил насреща ми, отивай в сервиза! — подтикна го той към действие и изчезна.

Появата и изчезването на нещо не бе в състояние да учуди никой от жителите на Зета ІІ, тъй като те отдавна използуваха лични телепортатори. Разпръснатите по планетата ретраслаторни станции им осигуряваха дистанционно нужната енергия.

Каспар се върна в дома си и се преоблече. След това взе злополучната машинка, извади от джоба си обичайното за всеки лъскаво уредче, набра координатите на обслужващия сервиз и последва и последва примера на черното изчадие. След като веднага се материализира в нужната приемна, забеляза възпълничък човек в работен комбинезон и се насочи към него. Добродушната физиономия на сервизния техник търпеливо понесе гневния протест на пристигналия клиент.

— Ще трябва да изчакате десетина дни — каза той, след като Каспар затвори устата си. — Закупили сте един от няколкото мострени екземпляра, пустнати в пробна продажба, но те не са местно производство. Доставят се от Гама V.

— Десет дена! Разбирате ли какво говорите? — възмути се собственът на повредената косачка и се почувства вбесен.

— Такива са нашите възможности. Ако срокът за ремонт не ви харесва, обърнете се към завода-производител. Само че ще трябва да отидете дотам. От гледна точка на разноските ще ви излезе малко соленичко.

— Не е ваша работа — тросна се Каспар. — И знайте, ще се оплача.

— Както желаете — отвърна равнодушно сервизният техник и му обърна гръб.

Окончателно изкаран от равновесие, неудолетворения клиент се свърза с персоналното инфо на шефа си и поиска няколко дни отпуск. След като получи желаното, набра координатите на хипертерминала и здраво стиснал косачката се озова пред една от касите му.

— Кредитния ви диск, моля. За къде ще пътувате? — вежливо го попита автоматичният билетопродавач.

Панорамата на Гама V не се отличаваше много от тази на Зета ІІ, планетата също бе тераформирана. Инфото на тамошния терминал бързо го осведоми за местонахождението на търсения завод и не след дълго Каспар се вмъкна в кабинета на производствения директор — дребничък мъж с червеникава коса.

— Разбирам размера на причинената неприятност, за да дойдете чак дотук — произнесе съчувствено той, след като го изслуша. Но за съжаление не мога веднага да помогна. Повредата е в дезинтеграторното устройство на косачката, а ние го внасяме от Крима. Най близката нова пратка оттам пристига след седмица.

— Защо всички ме разиграват? — простена нещастният рекламатор. — Нима не разбирате? Цялото удоволствие от подстригване на трева в собствения ми двор бе провалено. Не мога ли да прескоча до тази планета и да ви донеса въпросното устройство? Само ми кажете към кого да се обърна.

— Не ви съветвам да го направите — кротко каза директорът. — Въпреки високият технологичен напредък на кримайците, техните социални отношения търпят голяма критика. Само финансовата изгода ни принуждава да поддържаме отношения с тях. Какво да добавя повече? Те са грозни същества, които все още използуват принудителен ръчен труд.