Христо Пощаков - Дяволският кръг

— Не ме интересува, аз настоявам на своето. Ако скоро пристигна с проклетото устройство, мога ли да разчитам на незабавен ремонт от ваша страна?

— Разбира се. Но отново повтарям: не ви съветвам да осъществите това намерение.

Вроденото твърдоглавие на Каспар не му позволяваше да се откаже, а като че ли и някаква тъмна сила допълнително го подтикваше. Той вкара в инфото си техническите данни на устройството и нужния адрес, след това неизтощимото му упорство го върна на хипертерминала. Беше оставил злополучната косачка в кабинета на дребничкия човек.

Още не беше успял да се окопити от пристигането си на Крима, когато някакъв местен жител го блъсна грубо и едва не го изхвърли от приемната платформа. Вместо да се извини, от обраслото му с козина лице злобно го стрелнаха две кръвясали очички.

— Минете за кредитна проверка, моля — изцвъртя през преводача си дребно зеленикаво същество и му посочи будката до близката бариера.

— Кредитният диск, моля — изръмжа през разговорното устройство космато и грозно същество, чието поведение наподобяваше на блъсналия го преди малко негов сънародник.

Каспар бръкна в джоба си, извади го от калъфчето му и го подаде. Окосменото туловище, което едва се побираше във вътрешността на кабинката си го взе и ловко го пъхна в процепа на някакъв апарат. Погледна цифрата изписана на дисплея и малките му червени очички ехидно присветнаха.

— Какво те води насам, чужденецо?

— Трябва да се сдобия с дезинтеграторно устройство за косачка, впрочем историята е малко по-дълга.

— Рзкажи я, трябва добре да си изясня причината за твоето пристигане.

Едва сега Каспар усети приближаването на някаква смътна опасност и припряно започна с обясненията. Докато приказваше, гъстите като храсталак вежди на грозилището изненадано се повдигаха.

— От казаното разбрах, че вашият вид е пълен с ненормалници — отбеляза то, след като собственикът на повредената косачка замлъкна. — Даваш ли си сметка, че с останалите биксове по кредита ти не можеш да се завърнеш на Гама V?

— Как така? Пристигането ми тук не излезе скъпо.

— От там ДОТУК, не не и ОБРАТНО, тарифите са различни. Нашите услуги са двайсет и пет пъти по-скъпи. Съобразно валидните на тази планета закони, ще се наложи да отработиш връщането си.

— Това е несправедливо! Ще поискам адвокат по междупланетно право!

— Нямаш достатъчно биксове, за да му заплатиш услугата, а тук законите са еднакви за всички — проръмжа грозилището. — Сега отивай в отсрещната сграда, там ще минеш през дезинфекционна камера и ще получиш разпределение. Не се опитвай да вдигаш повече шум, защото ще пострадаш.

Косматият кредитен митничар изключи разговарното устройство и произнесе пред пулта си няколко фрази на местен език. Наподобяваха грухтене на свиня.

След около час, Каспар вече се намираше в дълго помещение, заето от работни маси. Край тях бяха насядали, наклякали, подпрени по гръб или корем различни по вид същества, пристигнали от кой знае какви зони на космоса. Крайниците, пипалата или щипките им се движеха в определен ритъм, наложен от работата, която извършваха.

— Ти ли си новият? — доближи се до него друго космато грозилище, което трудно се отличаваше от предишните. — Сядай тука и си запомни мястото. Виждаш ли тези кутии с микрочипове и онези гнезда върху платките? Вземаш от първите и ги поставяш в някое гнездо на вторите. Отново вземаш и отново поставяш. Няма значение кой микрочип в какво гнездо влиза, въпросът е да го фиксираш към платката с помощта на този инструмент. Разбра ли? Работата е съвсем проста, а нормата е шест хиляди парчета за десет протала. После ядеш, спиш и отново работиш.

— Какво е заплащането?

— Десет хванта за изпълнена норма. Равнява се на около един ваш междупланетен бикс. Не се мотай повече, а започвай да работиш.

С течение на времето дните започнаха да се сливат с нощите, режимът беше полузатворнически, а Каспар нямаше на кого да се оплаче. Достъпът до някое планетно представителство бе невъзможен и той един ден се сети, че срокът на отпуската му отдавна е изтекъл. Докато се чувстваше нещастен, дяволът, който го бе изпратил в сервиза доволно почесваше с нокти опашката си. Според изчисленията на Каспар два кримански протала се равняваха на три часа универсално време, валидно на Зета ІІ, следователно работният му ден означаваше цифрата петнайсет. И все пак той не бе изгубил надеждата, че все някога, нещата ще се оправят. Вече беше успял да свикне със съществата около него, които не правеха опити за контакт. Те работеха като автомати, някои от тях изчезваха и на тяхно място се появяваха нови.