Христо Пощаков - Жестокият двубой

Житейският път на Херман Пихлер започна под знака „лошо дете“, поставен от съседи и очевидци на дребните му първоначални развлечения. Все пак с известна благосклонност, те прощаваха както садистичното избиване на мравки и мухи, така и измъчването на котета — по тези времена, това се смяташе почти за нормално.

По-късно, в началното училище, Херман започна да погажда мръсни номера на съучениците и да получава наказания, но поученията, с които бsха съпътствувани, не помогнаха. В по-горния курс, той узна стойността на шамарите, ала вместо да го вкарат в правия път, те го заставиха да стане по-предпазлив и усилиха желанието за нанасяне на по-големи вреди.

Злобният му характер се изграждаше постепенно, преминавайки през всички степени на омразата към себеподобните и някъде към четирийсетте успя да достигне онова съвършенство, мечтано дори от служител в сатанинско ведомство.

Херман Пихлер разполагаше с достатъчно причини за оправдание на злия си характер, а повечето от тях се криеха в собственото му минало. Доведен баща алкохолик, безпътна майка, слаб успех в училище, гадни приятели и несъмнено противни учители. Последва неприятна работа и мръсен шеф, но най-много му тежеше липсата на женско внимание, което го преследваше от момента на осъзнаването, че все пак е мъж. Може би това се дължеше на факта, винаги безпощадно отразен в което и да е огледало. От него наблюдаваха воднисти очи, изпъкнали под гъсти вежди, между тях се мъдреше тънък крив нос, който започваше дългия си път от издутата долна част на ниско чело, покрито с безцветна коса. Бледите му хлътнали бузи се свиваха в остра брадичка, разцепена от тънки безцветни устни. Ако направеше крачка назад, забелязваше слаби криви крака, способни да разхождат изкривения му сух торс всред полунасмешливите-полусъжалителни погледи, случайно отправяни към него.

При по-подходящи условия, Херман можеше да попадне под по-добро влияние и от него да се получи съвсем друг човек свестен и добродетелен, дори набожен, но това не стана. Сега, ако зависеше от него, той с удоволствие щеше да избие всички около себе си, а от подобни действия единствено го възпираше собствения му страх. Да, след серията уроци, предадени от живота, господин Пихлер освен злобен, стана и доста страхлив, а това извънредно му пречеше. Мисълта, че може да бъде разкрит след извършване на някакво престъпление, го правеше нервен и го довеждаше до състояние на особена истерия. И поставете се на негово място: искаш да унищожиш някого — не си в състояние да го направиш! Писъкът на всяка полицейска кола те кара да примираш от мисълта за възможни последствия, а има толкова хора за ликвидация! Например шефът му, господин Мангелсдорф или хазайката — госпожица Берта, или месаря Борг, който вчера затвори магазина си под носа му и гадно се ухили. Имаше още много други, но как, по какъв начин?

Херман мъчително търсеше отговорите на тези въпроси и спеше лошо. Една вечер тяхното разрешение пристигна — дългоочаквано, лесно и съвсем безопасно. Предостави го филм на ужасите, предаван по телевизията, идваше му да изкрещи от радост. Най-сетне изходът от задънената улица бе намерен: в плана за ликвидация на някого можеше да използува отдавна известно средство, наречено черна магия.

Представи си евентуалното бъдещо господство над жалките същества наоколо и потръпна от радост. Ненавистните типове щяха да страдат и измират също като мухите, които мачкаше някога, а той доволно и безнаказано щеше да потрива ръце. Но за да осъществи намеренията си Хермана трябваше да получи необходимите познания в тази тайнствена и така привлекателна област. За това беше необходимо да се снабди с необходимата литература по въпроса, защото ясно съзнаваше, че зъл магьосник без подходящи наръчници е като дявол без стаж.

И Херман Пихлер започна да обикаля книжарници, антиквариати и библиотеки. Оглеждаше се и бързо прибираше под сакото си всичко, което смяташе, че ще бъде от полза. На няколко пъти го хванаха на местопрестъплението, но се измъкна с невинната маска на клептоман.

След няколко седмици разполагаше с достатъчно солидна база за прочит, а след няколко месеца се считаше за напълно информиран — съвсем подготвен, за да предприеме първите действия. Реши да започне с простите и разбираеми принципи на индуктивната магия: подобието ражда подобие, а следствието наподобява причината. Но все още се чувствуваше неуверен в себе си, теорията не бе проверена на практика, а това беше нужно да стане — колкото по-бързо, толкова по-добре, злите неврони в мозъка му го диктуваха.