Христо Пощаков - Жестокият двубой

Обратният път го отведе до хладилника, който се оказа празен. Напоследък обтегнатите отношения с госпожица Берта го бяха лишили от поднасяне на закуска, а не беше пазарувал от седмица. Един от обичайните за случая изрази се изниза през зъбите му, после нуждата го застави да тръгне натам, на където диктуваше празния му стомах.

Не след дълго, излезе от близката закусвалня и реши да направи покупки.

Пред входа на магазина за хранителни стоки едва не се сблъска с Борг, който твърде любезно му отстъпи да мине пред него.

— Винаги след вас, господин Пихлер — каза с уважение.

Болката в главата, предстоящите покупки, пращящият от здраве месар, всичко това безкрайно го обърка, но успя да смутолеви:

— Благодаря, господин Борг! След като зная, че сте свободен от задължения, не сте ли подранили с посещението на магазина?

— Утре ще ходя на лов, та реших да свърша тази работа по-раничко. Подготовката за лова изисква оправянето на още доста неща.

— Не знаех, че сте ловджия — изумено заяви Херман.

— Най-добрият в квартала, смея да заявя! — похвали се Борг. — Тези, които практикуват лов, отдавна го знаят!

— Далече ли ходите? — от немай къде запита верният му зложелател.

— На трийсетина километра от тук, около вилдбрюкенските тресавища. Малко е опасно, но гъмжи от патици. Всъщност за човек с моя опит няма нищо страшно.

— За каква опасност говорите? — попита Хермон, докато буташе количката между рафтовете с продукти.

— За тресавищата, естествено. Ако някой пропадне в тях, няма измъкване — убедително произнесе месарят. — Но тази опасност е за новаци, не се отнася за мене — допълни с чувство на превъзходство.

— Имало ли е досега нещастни случаи — лицето на Херман издаваше повишен интерес.

— Два-три, за последните години. Патиците са опасно нещо, господин Пихлер, ала приготвени по подходящ начин на фурна, с добавка на някои специални сосове, заслужават риска. Ако ловът излезе успешен, в което не се съмнявам, ще ви поканя да опитате нещо изключително — готвенето на патици е мой собствен патент. Вече стигнахме касата, заповядайте! Винаги пред мен, уважаеми!

Херман плати покупките, натика ги в пластмасовата торба и нервно ги понесе. Предстоящата възможност съвсем не беше за пренебрегване, трябваше незабавно да действува — колкото по-бързо, толкова по-добре.

— Довиждане, господин Пихлер, ще се постарая да изпълня обещанието! — раздели се с него неканения придружител.

— Успех, господин Борг — измънка кривокракия злобар и си каза: „Този път няма да се измъкнеш!“.

През следващите часове разви трескава дейност. Разходи се до съюза на пчеларите, купи половин килограм восък, после се шмугна в парка, откри малко блато с пищна водна растителност, напълни няколко плика с нея и се завърна в къщи. Взе пластмасов леген от банята, изсипа зелената маса в него, след това наля кофа гореща вода и потопи восъка в нея. Оставаше му да измъкне от бюрото си нова снимка на Борг, да се вторачи в дебелата му физиономия и да призове музата на онова деликатно изкуство, което съвсем не познаваше.

Херман извади от кофата размекнатото парче восък, положи го върху разстлания върху бюрото вестник и започна да моделира това, което трябваше да се превърне в умалено копие на Борг.

Восъчната фигура се оформяше мъчително, несвикналите му пръсти се бореха с формите й. След едночасова битка осъзна с ужас, че изрода в ръцете му твърде слабо наподобява човешка фигура, а търсенето на сходство с месаря, можеше да доведе до пълно отчаяние. Но Херман нямаше намерение да се предава и бързо се сети за студента-художник, който живееше в съседната къща и неуспешно се опитваше да продава картините си пред входа на кварталния парк.

Страдащият от излишък на косми млад индивид се оказа на предполагаемото място и с голяма доза подозрителност прие бързата поръчка. това не му попречи светкавично да прибере аванса за изработката й.

След няколко часа, Херман доволен стисна в ръце готовото произведение на изкуството. Въпреки усилията, добросъвестно положени от студента, приликата с Борг беше частична, но на пръв поглед задоволяваше нуждите — веднага ставаше ясно, че восъчната кукла изобразява доста дебел мъж. Най-сетне това, което трябваше да замени гадния дебел Борг, се намираше в ръцете му и не можеше да избяга от восъка.

Херман зарадван се прибра в стаята си, потопи краката на фигурата в легена със събрания жабуняк и отново изрече страшното заклинание: