Христо Пощаков - Жестокият двубой

— Екел, мекел, текел!

Зелената маса изпълняваше ролята на тресавище в него потъваше въплъщението на Борг. Когато главата на омразния дебел тип най-сетне се скри под жабуняка, Херман въздъхна с облекчение. „Подобието ражда подобие“ — повтори на ум основния принцип на индуктивната магия и почти се почувствува щастлив от добре извършената работа.

На следващия ден, той се излежава до късно. По някое време реши да излезе навън да се поразтъпче, евентуално да закуси и да изпие някакво ободряващо питие.

Докато чакаше да сервират кафето и сандвича, купи от някакво вестникопродавче новия брой на „Градски новини“ и погледна заглавната страница. Вниманието му бе привлечено от цветна снимка на мъртвец, чието лице удивително напомняше за вчерашното восъчно произведение на изкуството, но подчертаваше слабата прилика с истинския облик на Борг. Над снимката с едри букви бе написано: „Намерен труп на възраст 1500 години“, а текста под нея гласеше:

„Експресна информация

Тази сутрин, в старите торфени находища край Вилдбрюке бе изкопан напълно запазен труп на мъж на средна възраст. Съдейки по останките от дрехи и намерените монети, възрастта на направената находка се оценява от експертите на около 1500 години. Невероятно добрата консрвация на трупа се дължи на киселата среда на торфа и на бактерицидните му свойства. Предполага се, че в случая се касае за умишлено убийство, във връзка с родово отмъщение, типично за средновековието. Находката доказва, че дори след петнадесет века, извършеното престъпление може да бъде разкрито. Очаквайте нови резултати от полицейското следствие в следващия ни брой.“

— Какво четете, господин Пихлер? — стресна го до болка познат глас, от който едва не подскочи.

Пред него стоеше самият Борг, облечен в ловджийски дрехи, а на главата му се мъдреше шапка, украсена с перо от пуяк. Преметнал през рамо калъфа с пушката, притежателят й пъчеше дебелия си корем, под който провесени на широкия кожен колан, висяха като обесени две патици.

— Ннне сссте ли на лллов? — запелтечи Херман.

— Бях и се върнах, това нещо се върши наранина. Ловувахме с моя приятел Фриц, използувахме неговата кола и кучета, а той току-що ме остави наблизо — да пийна кафе, пък и хората да ме видят. Какво може да кажете, господин Пихлер? Нищо друго, освен, че месарят Борг е голям ловец. Освен това възнамерява да сготви убитите патици и да покани господин Пихлер на гости — така, както му обеща. А сега ще ми направите ли място да мина? Не е лошо докато си пия кафенцето да си побъбря с вас — с такъв начетен човек, винаги е приятно!

Докато траеше тирадата на Борг, Херман усещаше спазми в коремната област — силни и неприятни, с напъни за повръщане. До него весел и жизнерадостен, месарят продължаваше да бръщолеви глупостите си, небрежно поставил убитите патици върху масичката, но с явна цел да бъдат видени от колкото се маже, повече съкварталци.

„Има ли справедливост? — крещеше съзнанието на Херман и само си отговаряше: — Няма, няма! А трябва да има! — виеше то отново, но срещаше само стъклените погледи на убитите патици“.

— Кафенцето е добро — отбеляза Борг и шумно сръбна от него. — Истинско удоволствие е да го пиеш в такава изискана компания!

Посърнал от злоба в късния следобед, Херман отчаяно гризеше ноктите на ръцете си и същевременно анализираше изминалите събития. Несъмнено магиите му действуваха, но по особен начин — назад във времето. Необходимо беше на всяка цена да овладее тяхната сила — да ги застави да действуват в близко бъдеще. А може би в миналото се криеше истинската му мощ? Сети се за извънредно просто и рационално средство; с прилагането му гадният месар щеше да изчезне — подсказваше го логиката, филмите на Спилбърг и фантастичната литература. Рецептата беше елементарна: ако някой от родителите на Борг не се свържеше с другия посредством брак, месарят нямаше шансове да се появи на този свят.

До края на взетия отпуск оставаха два дена, досега всички усилия за ликвидацията на омразния дебелак бяха останали напразни. Поканата за вечеря беше валидна и бе наложително да бъде използувана най-рационално. Трябваше да преодолее чувството на погнуса и да опита вкуса на нещастните патици.

Борг го посрещна с най-добрата усмивка, на която бе способен и незабавно го въведе в трапезарията. Лъсналите от сосове тела на пернатите животни вече мирно почиваха в елипсовидни чинии, в центъра на сервираната маса. Бяха заобиколени от препечени картофи, варени кестени и разкошно направени салати от зеленчуци.