Христо Пощаков - Жестокият двубой

„Мътните да те вземат!“ — стенеше душата на Херман, но кривите му крака го повлякоха след месаря. Инстинктивно усещаше, че там, горе, го очаква обяснението за втория катастрофален провал.

„Просташки вкус — оцени той обстановката, след като се настани в хола на сравнително скромното жилище. — И такива като този продължават да мърсят вътрешността на иначе почтени сгради! Хем ги заливат със свинщината си, хем не напускат този свят!“.

— Заповядайте, господин Пихлер! — сепна го Борг, който носеше две запотени бири. — Сега ще донеса халбите и ще налея, а дотогава разгледайте нещо специално — така да се каже, фамилна ценност. Представяте ли се? Снимки от преди стотина години в семеен албум, останал от моя прадядо!

Херман разсеяно прелисти протритите картонени листа, с прикрепени към тях ожулени снимки. Във вътрешността на изпъстреното с винетки пожълтяло поле се мъдреха противни физиономии с омачкано облекло — изглеждаха тъпи и самодоволни. Но какво беше това? От овехтялата снимка, като че ли го гледаше самият Борг! Сякаш надничаше през времето и се хилеше по същия начин. Беше ли възможно? Херман не повярва на очите си и отново се втренчи в нея.

— Не е фалшификация, господин Пихлер, не се чудете! — обади се месарят, който вече пълнеше халбите. — Няма грешка, снимката е автентична. Това е моят прадядо — приличаме си като две капки вода. Навремето заминал за Америка да търси злато и знаете ли как загинал? Съвсем геройски, така да се каже. Не от какво да е, а от индианска стрела. Изглежда последната индианска стрела в Америка го уцелила право в сърцето! Случило се е много отдавна, но продължаваме да се гордеем с него — съгласете се, че смъртта му е необикновена! Но какво става с вас, господин Пихлер, защо пребледняхте?Дори халбата в ръката ви трепери, да донеса ли чаша вода?

— Нищо ми няма — прохриптя Херман. — Долейте ми бира!

Месарят изпълни желанието му, произнесе наздравица и пожела изпиване до дъно. После отново напълни халбата и призова към същото действие. След няколко „изпиване до дъно“, коремът на Херман се поду като балон, но усети в себе си сили, най-после да се надигне от мястото си. Краката му се подчиниха на неимоверната концентрация на волята и независимо, че се олюляваха, успяха да го изправят във вертикално положение.

— Приятен обед, господин Пихлер — рече Борг за довиждане. — Елате отново на гости, винаги е приятно да поприказвам с добър и културен мъж като вас. Как казахте, че се нарича серията от снимки, която съставяте? „Забележителни личности в нашия квартал“, доколкото си спомням. Но този, който се е сетил за такова нещо е не по-малко забележителен — да го знаете, ако нямате нищо против! Затова винаги сте добре дошъл в моя дом, така е!

Херман го изгледа с мътен поглед, измуча нещо и се изсипа по стълбата.

— Щщще ти вввидя сссметката, сссвиня такава! — профъфли по пътя към дома си. — ссскоро шъ ссстане!

— Не само, че поврежда стените, ами пиянствува по никое време! — промърмори госпожица Берта, която наблюдаваше действията му зад открехнатата врата на кухнята. — Ще трябва да се отърва от него! — заключи тя.

Той някак си се добра до стаята си, тръшна вратата след себе си и без да се съблича, се строполи върху леглата.

— Шшшъ му вввидя сметката — изстена преди да заспи.

Господин Пихлер се събуди с подута от болка глава. Отдавна беше разбрал, че организмът му не издържа дори на слабо-алкохолни питиета, ала напук на собствените му принципи, събитията от предишния ден го бяха принудили да удави мъката си в жълтата течност на бирата. Болката, която изпитваше, сякаш се стараеше да го накара да забрави за вчерашното поражение и за самото съществуване на Борг, но не успяваше. Месарят сигурно вече тъпчеше с крачищата си улиците на града и продължаваше да го осмърдява с мирис на остра пот, постоянна излъчвана от масивното му тяло. А единственият избраник на съдбата, способен да сложи край на това дебелашко присъствие беше той, Херман. Ах, този мръсен месар! Защо не изчезнеше заедно с болката от махмурлука? Кога най-сетне щеше да се разправи с него?

Херман с усилие се надигна от леглото си, запъти се към шкафчето в дъното на стаята, бръкна в него и извади туба с лекарство против главобол, после тръгна към банята. Там, потопената в чаша вода таблетка изпусна мехурчета разтвори се без остатък и бе изпита на малки глътки. Той видя в огледалото не само противната си, но и небръсната физиономия, реши да я приведе в по-слабо противен вид и посегна към пяната за бръснене.