Христо Пощаков - Силата на завистта

Един ден шефът на централният наблюдателен екип, съставен от малки сиви същества с големи очи, свика съвещание. Излишно е да добавя, че то се провеждаше по телепатичен път, а всеки участник излъчваше собствения си опознавателен индекс и нямаше нужда от представяне.

— Наблюдаваните от нас същества, вече са обхванати от такава огромна завист помежду си, че тя преминава в неистова злоба — откри той дебатите и регулира височината на седалката си, която плуваше над пода на металното помещение. — Те са на път да унищожат хубавата си планета, а катастрофата може да засегне и нас. Какви мерки предлагате?

— Да ги унищожим — предаде мисълта си съществото до него с телепатичен индекс ⌠5 — Вече са излезли в космоса и ако не ги ликвидираме веднага, ще станат още по-опасни.

— Защо да не им открием кои сме и да се опитаме да разясним грешките в поведението им? — внуши ◊3, който по принцип винаги беше миролюбиво настроен.

— Нищо няма да им влезе в главите. Най-много да завидят и на нашето хармонично общество — възрази ⌠5.

— Завистта наистина притежава огромна разрушителна сила — намеси се шефът им ●8. — Първото предложение не съвпада с нормите на галактическия морал, а второто е неприемливо при слаборазвити същества. Има ли други идеи?

— Да ги направим безмозъчни и нека да се катерят по дърветата, така както е било преди милиони техни години — внуши млад и чевръст индивид с индекс ◘2.

— Изтриването на паметова информация се смята за престъпление — последва групово несъгласие.

— Защо да не препрограмираме мозъците им? — предложи старият и опитен извънземен ■1.

— Не следва да се намесваме в тяхното развитие — авторитетно внуши шефът ●8. — Има ли други предложения?

— Да ги препратим на друга планета със значително по-сурови условия на живот. Борбата за оцеляване ще ги накара да престанат да си завиждат един на друг и ще сплоти обществото им — предаде кротко настроеният ◊3, който съвсем не можеше да знае историята на вредното чувство, породено от усещането за непълноценност в бедния мозък на Хам.

— Изглежда доста рационално — внуши решително шефът ●8. — Склонен съм да се съглася с последното предложение. А от идеята на ■1 да приемем нещо частично — нека да изтрием от мозъците на хората чувството на завист. Предлагам да пристъпим към гласуване.

Общоприето е всеки колектив да се съобразява с мнението на шефа си, независимо в коя точка на космоса. Който не го прави, обикновено си търси друга работа.

След няколко дни вече невинното земно население се оказа в нови условия. Не можеше да се отрече, че началникът на наблюдателния екип не бе постъпил доста милостиво. Неизвестната планета, на която бяха изселени милиардите хора, притежаваше умерен климат, а гъстите й гори изобилствуваха с дървета, обсипани с вкусни и годни за ядене плодове. На човечеството все пак му липсваха превозните средства, пералните и прахосмукачките, както и останалите постижения на неговата цивилизация, но след неведомо число години, то със сигурност щеше да ги създаде отново. Засега трябваше да започне с направата на елементарни инструменти.

Върху един от безбройните емигрантски лагери, самоорганизирани на чуждата планета, заваля дъжд. Бившият земен жител Окиванго Сумбата отчупи няколко клони от близкото дърво, заклещи ги един към друг и си направи навес — така, както някога му бе показал прадядо му. След това подслони под него жената и децата си и поради малкото осигурена сушина, всички се притиснаха един към друг. Но им беше уютно.

Случайно попадналият до тях съсед се казваше Бурандо Агиви, ала той не се оказа толкова сръчен и продължи да се измокря под хладния дъжд, който определено го притесняваше, защото бе свикнал да живее в комфорт и удобство. На Земята бе заемал поста на висш държавен служител в едно от министерствата на държавата му, а в кокетната му къща, с равно подстригана морава пред нея, досега му се кланяха шофьор, готвач и камериерка. По някое време сегашното му положение му се стори нетърпимо, той захвърли часовника си с многогодишна батерия, понеже и без това показваше безсмислено земно време и гръмко изпсува. След това погледна встрани, към хубавичката си съседка, където съвсем нямаше място за него и обзет от внезапната поява на съвсем прясно появила се остра завист, прие бързо решение. Взе първият му попаднал камък и го стовари върху главата на Окиванго, която се пръсна като диня. Бурандо хвана трупа на съседа си за краката и го придърпа в близкия шубрак. После се върна и зае придобитото място под навеса, без да обръща внимание на писъците на жената и децата. За да млъкнат, той им посочи камъка, после властно обхвана тънката талия до него.