Христо Пощаков - Силата на завистта

По време на великата римска империя, Кретоний живееше в столицата й и пишеше по-добри стихове от Ираций. И последният му завиждаше с такава сила, че този факт отнемаше съня му. Един ден по-малоценният литературен съперник не издържа на непреодолимо обзелото го чувство и направи мръсен донос, обвиняващ Кретоний в участие в заговор против държавата. Въпреки оправданията си, видният поет бе осъден на разпъване на кръст и загуби живота си край пътя към подстъпите на Рим. Впоследствие, Ираций не стана по-велик в творчеството си, а империята не пострада от невинната жертва, която бе само една от многото — това щеше да стане значително по-късно. Дотогава, завистта продължаваше да набира сила и не жалеше никого. Тя погубваше съседи и приятели, сенатори и пълководци, императори и метресите им. Освен лъжата, вече се бяха появили и други полезни за добруването на човешкия индивид качества като злоба и алчност, предателство и измама, безчестие и подлост, безскрупулност и лицемерие, а никой не се интересуваше от първопричината, която ги бе породила. Завистта бе станала толкова могъща, че бе заразила и други народи, които накрая нападнаха империята и я разрушиха, понеже завиждаха на богатствата й и искаха да ги притежават.

Тя не се укроти и след появата на християнството, а през средните векове инквизицията улесни победното й шествие. Ловът на вещици и еретици се превърна в удобен инструмент, който вливаше сили безтелесният й зъл организъм. Отново съсед завиждаше на съседа си и го предаваше на мъчения по най-подъл начин, за да получи половината от неговото имущество. Ученият Джордано Бруно предизвика мрачната институция, като направи откритието, че в безкрая на космоса съществуват безкрайно много светове. Егоцентризмът на тогавашните догматици не им позволи да осмислят такива идеи, те завиждаха на всяко свободомислие. Беше недопустимо той да бъде по-умен от тях и затова го изгориха на клада. Подобна участ щеше да постигне и великият Галилео Галилей, който твърдеше, че Земята се върти и не е център на вселената, но той успя да се спаси от завистта, като се отрече от собствените си твърдения.

Лошото човешко чувство продължаваше да се развива. То създаваше неспирни интриги в царските дворове и предизвикваше безкрайни войни, което бе напълно обяснимо — всеки искаше до заграби богатствата на другия. Хиляди невинни хора загиваха по бойните полета, биваха хвърляни в тъмници или обезглавявани.

Завистта стана приоритетна в начина на мислене на ограничените хора. Интелектуално слабият винаги е завиждаше на по-умния и по всякакъв начин пречеше за признаването на заслугите му.

С течение на годините силата на завистта толкова нарасна, че започна да определя световната политика, границите на държавите и тяхното добруване. В началото на двайсети век, Германия се полакоми за ресурсите, получавани от колониалните й съседи и реши да ги преразпредели, като предизвика първият световен конфликт, довел до милиони човешки жертви. По-късно втората световна война избухна по същата причина, но жертвите бяха много повече. След приключването й, двете части на нашия обитаем свят се разделиха на противостоящи блокове, които не спряха да си завиждат. Започна надпревара във въоръжаването.

Тогава завистта набра такава мощ, че се прехвърли в космоса, а всяка двете свръхдържави, които оформяха ядрото на съперничество между военните блокове завиждаше на успехите на другата. Между опитите с атомни, водородни и неутронни бомби се появиха шпионски спътници, анти-ракетни системи и лазерно оръжие. Заговори се за бъдеща психотронна война.

След това настъпи привидно примирие, което не продължи дълго. Богатите хора и държави ставаха все по-богати, а бедните — много бедни. Едната от свръхдържавите предяви претенции за глобално господство и нов световен ред, а ресурсите на Земята бяха пред изчерпване. Започнаха войни за петрол, злато и редки метали, предстояха битки за земеделска земя и вода. Вече се бе появил и световният тероризъм, който не търпеше чуждото благоденствие. Въпреки ограничителните мерки, много други държави завиждайки си една на друга, усвоиха ядрени технологии. Нещастната Земя вече бе заприличала на барутен погреб, готов да взриви Слънчевата система. Завистта тъкмо щеше да довърши пъкленото си дело, когато от земните дела се заинтересуваха няколко космически цивилизации. Наблюдателните им постове отдавна изпращаха сведения за лавинообразното нарастване на човешката глупост, но вече беше настъпило времето за намеса. Потенциалната катастрофа на Земята можеше да доведе до верижни катаклизми в околния космос. Критично нарасналата маса от земна завист вече заплашваше доброто съществуване на извънземните.