Христо Пощаков: Клопката

— Не разбирам, говорете по-ясно.

— Наемаме ви на работа. Ще работите за благото на нашата цивилизация.

— А ако не желая?

— Невъзможно е, ще ви принуди чувството за самосъхранение. За разлика от останалите индивиди на вас се предлага работа от клас „А“. Например портиер в престижен хотел.

— Вие сте луд. Това е насилие.

— Зависи от оценката на моралните критерии. Ценностите на вашата цивилизация нямат стойност за за нас, а те водят до елементарно поведение — също като при малките животинки, които ви създават толкова неприятности. Мисля, че се наричаха мишки и в отношението към тях проявяваме еднакъв подход, тъй като линията на поведение е обща. Какво правите, за да ги хванете и унищожите? Снабдявате се с примитивно съоръжение, наречено капан, слагате вътре парченце сиренце, после „хлоп“ и готово. Използвате вроденото любопитство на тези животинки, които обичат да се завират навсякъде. Ние извършваме същото. Вземаме примитивно уредче, издаващо звуци, също го подхвърляме и дори няма нужда да правим капани. Собствената ви наивност и любопитство сами изграждат мрежите си и се оказвате тук, в камерата за телепортация. Всъщност нямаше да се занимаваме с вас, ако не съществуваше модата. Жителите на Жигел смятат за по-престижно да бъдат обслужвани от същества от други планети — те не обичат автоматите. От ваша гледна точка постъпваме хуманно. Вие унищожавате друбните симпатични животинки, а ние в повечето случаи ви запазваме — унищожаваме само ленивите. Това е всичко, господин инспекторе. Съветвам ви да изпълнявате бъдещите си задължения с подходящо усърдие.

— Вие ни третирате като роби! — възнегодува Рудолф.

— Въпрос на развитие. Доколкото познавам смешната ви история, не сте се отнасяли по-различно с американските индиянци, да не говорим за африканските негри. Прости отношения между по-развита и по-неразвита цивилизации.

— Било е отдавна, сега всичко е променено!

— Сега ли? Емигрантски закони, зелени карти, неиздаване на визи за някои и така нататък. И всеки слугува на някого, променена е само формата. Колкото до робите, наречете се както щете, може би „гастарбайтер“. Не зная дали за в бъдеще жигелиянската мода ще се промени, но засега е такава. Достатъчно разговаряхме! — промъкнаха се метални нотки в басовия му тембър. — Застанете в средата на помещението, ще бъде по-добре да го направите доброволно.

Рудолф Алтман се олюля и направи крачка. След миг се озова в същото на вид помещение, може би малко по-обширно. Зад идентичен полукръгъл пулт стоеше идентичен представител на същата раса, но с доста по-свиреп вид.

— Пристигнахте — отбеляза той безразлично. — От тук през вратата вдясно. — Събличате дрехите си, преминавате през дезинфекционната камера, получавате нови, преминавате през инструктаж и се отправяте на работното си място — с наша помощ разбира се. За да нямате бъдещи неприятности, проявявайте нужното усърдие. Тръгвайте, господин Алтман, не се бавете. И забравете за Земята, спомените само ще пречат.

© 1996 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1732]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48