Христо Пощаков: Клопката

Инспекторът се стресна и увеличи звука.

— Да поговорим, ако нямате нищо против — продължи усиленият глас, излизащ от репродукторчето. — Наричайте ме Хуберт Франк, ако това ви харесва. Не се учудвайте, апаратчето в ръцете ви осъществява двустранна връзка.

— Но експертите… — промърмори Рудолф, без да се доизкаже.

— Слаба квалификация, придружена от недостатъчна подготовка на персонала. Основните схеми на уреда са вградени в материала на печатните платки и можеха да бъдат открити чрез прост рентгенов анализ, а не с повърхностен оглед. Обяснението е съвсем елементарно.

— Кой сте вие? Кого представлявате?

— Съществен въпрос. В известен смисъл съм шеф на фирма. За повече подробности — само насаме.

— Доста мъгляво, но вероятно свързано със зачестилите изчезвания на хора. Живи ли са?

— Разбира се, господин Алтман. Те доброволно пристигнаха при нас. Сами, в прекрасно здравословно състояние.

— Къде се намират?

— Искате прекалено много. Интересите на фирмата забраняват достъпа до информация на този етап. Но всъщност може да се споразумеем на четири очи. При известни условия, те могат да се завърнат.

— Не разбирам. Първо сте ги отвлекли, после предлагате сделка.

— Да. Въпреки, че те пристигнаха по собствено желание. Паричните знаци, измислени от финикийците, все още не са за пренебрегване и продължават да се ценят от нормалните граждани.

— Претендирате ли за откуп?

— Може би, господин Алтман, може би.

— Отново говорите с недомлъвки. Защо решихте да рискувате с полицейски служител?

— Нищо не рискуваме. Или ще се договорим с вас, или няма да стане. Смятаме, че на представител на властта винаги може да се разчита. Но без номера. В случай на успех, сигурно ще получите повишение.

— И ако не приема?

— Ваша работа. Ще потърсим други посредници.

— Какви са условията?

— Най-сетне добър тон. Обясних, ще ги изясним лично и по възможност веднага. Ще вземете апаратчето, ще се настаните в собствената си кола и ще се насочите към близката кариера. По пътя ще получите допълнителни указания. Никакво оръжие, никакви хитрини. Прочели сме достатъчно полицейски романи, забавно и просто написани. Давам ви две минути, за да помислите, не изключвайте радиото. Даваме гаранции за живота ви, не се страхувайте.

Инспекторът се напрегна, премисляйки възможните варианти в необичайната ситуация. Беше ясно, че неизвестните похитители притежават достатъчна осведоменост. Накрая дългът надделя и той реши да играе открито.

— Съгласен съм — потвърди пресипнало.

— Тръгвайте тогава! — насмешливо нареди басовият тембър.

— След петнайсетина минути шофиране последните градски постройки престанаха да се мяркат край пътя.

— Достатъчно, спрете! По-нататък ще продължите пеша.

Рудолф Алтман се подчини, обзет от вътрешно негодувание. Загаси светлините и излезе навън. Нощта беше тъмна и влажна, звездите бяха закрити от гъсти облаци.

— Сега продължете надясно, между дърветата има пътека! — последва нова заповед. — Светлинен лъч ще маркира пътя ви.

На десетина метра отпред се появи тънко синкаво снопче като от джобно фенерче. Рудолф тръгна след него, по някое време му се стори, че различава неясна фигура. След няколко минути внимателно пристъпване пред него възникнаха контурите на на нещо като барака.

— Пристигнахте — разнесе се гласът от уредчето в ръцете му. — Почукайте на вратата и отворете! По-смело, не се страхувайте!

Ярката светлина на вътрешността го заслепи, после нещо еластично се усука около ръцете му и ги стегна. Едва сега очите му се приспособиха и трескаво заоглеждаха обстановката. Подът, стените и таванът блестяха с метален блясък. Зад полукръглия пулт стоеше същество с гола глава, огромни очи и зеленикава кожа. На мястото на носа му зееха два малки отвора, не беше човек. Кожата на инспектора настръхна.

Това не влизаше в уговорката, вие сте мошеник! — успя да каже задавено.

— А вие глупак — отвърна съществото зад пулта и в процепа на устата му се мярна оранжев език. — Не се различавате от останалите.

— Какво възнамерявате?

— Нищо особено. Ще ви дадем възможността да си изкарвате прехраната, само че на съвсем различно място. Дори ако пожелаете, ще ви създадем условия за размножаване. Изглеждате годен и здрав за целта индивид.

— Дължите ми обяснение! — изкрещя Рудолф, настръхнал от нерви.

— По-спокойно, ще запазим животеца ви. Нашата фирма не търгува с трупове, а вие сте строен, добър екземпляр. Дисциплиниран сте, свикнали сте да изпълнявате служебните си задължения, ще създадем нужните условия, за да се проявите в новата си професия.