Христо Пощаков - Изумителното прераждане

— Няма що, добре си ме подредил — опита се да възрази Алекс, но вече се намираше под обвивката на голямо кожесто яйце и мърдаше енергично с крачета, готов да се излюпи.

Беше се преродил в подобно на гущер разумно същество, което обитаваше гореща планета, обикаляща около оранжево слънце.

В бързината си да го отпрати възможно най-бързо, Разпределителят бе претупал програмата, която трябваше да изтрие в паметта му сведението за кармата и споменът за предишният му живот, а тази информация щеше да се натрупва и през следващите му прераждания. Така че Алекс, когото впоследствие кръстиха Кррруит, знаеше какво да прави. През следващите години той се превърна в покровител на бедните гущерообразни, които се наричаха крикони, основа три ордена на „Благото почесване“, опълчи срещу жестокото управление на Върховния жрец Клаапт. Той оглави бунта срещу него и накрая беше обезглавен на площада на главния криконски град — Коркомития, което го превърна в национален герой.

Следващото му прераждане го прехвърли в тяло, което по-късно го направи безпощаден войн от армията на твърдотелите, които отстояваха собственото си съществуване. Те непрекъснато воюваха с безпощадните медузи от съседното съзвездие, които познаваха единственото удоволствие да унищожават всичко, годно да мисли. Многото крака и ръце на Алекс, чието име сега се изразяваше с къси и кратки потупвания по хитиновата обвивка на тялото му, умело му служеха да борави с пулта за управление на една от бойните космически единици. Точното му излизане от хиперпространството, винаги в тила на врага, майсторското боравене с деструкторите на материя и протонните разрушители, скоро му донесоха славата на велик борец за оцеляването на народа си. Когато все пак медузите успяха да го анихилират, той вече бе придобил славата на спасител на твърдотелите.

Поредният Разпределител дори не го остави да се огледа, къде е попаднал, а веднага го изпрати във воден свят, където зае тялото на току-що излюпено мекотело. Първото нещо, с което се зае след като порасна, бе да ликвидира канибализма между съплеменниците си, а второто, да усъвършенствува езика от шарки и форми, които се изписваха по телата им. След това ги научи да отглеждат изкуствено други плуващи организми, които поради глупостта си, единствено ставаха за храна. С течение на времето, племената на мекотелите постепенно се обединиха и бързо се превърнаха в достоен народ от мъдри водни философи. За краткия си живот, 0, както сега се наричаше, постигна повече, отколкото би си представил всеки друг негов сънародник. След като умря от собствена смърт, най-видните мекотели от народа му три дни полюшваха пипалата си над безжизненото му тяло, което бе израз на върховна почит. После го изядоха ритуално, но това беше акт на свещенодействие, което нямаше нищо общо с канибализма.

В това прераждане, поради подобрената си карма, Алекс се оказа в тялото на ремонтирано изкуствено същество от клас 11 — най-високият, който се произвеждаше в производствената номенклатура на машинна цивилизация +-+. Благодарение на програмираните си качества, той бързо се изкачи по стълбата на машинната йерархия и първото, което нареди, след като се добра до много висок пост, бе да се спре претопяването на повредените събратя от по-нисък клас. За в бъдеще всеки от тях щеше да бъде надлежно ремонтиран. След това той построи много храмове и въведе в тях задължителни литургии, отправени към възхвала на Главния Програмист. Под вещото ръководство на Алекс, който сега притежаваше само регистрационен символ, всички изкуствени същества постепенно станаха много благочестиви.

Новото му съществувание му харесваше — не боледуваше, не усещаше болка. Подменяше чиповете и схемите си с все по-добри, тъй като производствените изкуствени интелекти непрекъснато ги усъвършенствуваха. Портативния реактор в тялото му от титанова сплав не усещаше глад и тъкмо си бе въобразил, че ще живее вечно, когато слънцето на системата се превърна в свръхнова звезда, която изпепели всичко в близкия космос.

Странствуванията на душата му продължиха. Той попадаше в телата на разумни гъсеници, мислещи растения и всякакви невъзможни същества, оказваше се в кристални структури, аморфни маси и автономни информационни полета, но по различни причини, довели до термина „смърт“, винаги по някое време ги напускаше. Случайните Разпределители не се стараеха в избирането на новото му местожителство.