Христо Пощаков - Изумителното прераждане

— И аз не зная — отвърна объркания човек. — Това тук рай ли е или ад?

— Какви ги приказва това нещо — доближи се друг, по-малък по размер индивид, който държеше в ноктестите си лапи някакви дрънкулки.

— Най-интересното е, че изобщо може да общува с нас — отвърна му първоначално пристигналият. — Ти какво си? — обърна се той към Алекс.

— Човек — отвърна скромно запитаният и изтръска несъществуваща прашинка от черния си костюм, с който се бе оженил на трийсет и три годишна възраст. — И аз искам да ви попитам същото.

— Ние сме квакси, представители на най-великата нация, която някога е съществувала в космоса.

— Още ли я има? — попита невинно Алекс.

— Какви ги дрънка тоя? — запита гневно чудовището с дрънкулките. — Ако бяхме на Ромуелденитратривана, досега да съм го изял с парцалите. Но тук това е невъзможно.

— Попитах те как попадна при нас? — настоя големият. — Корабът ти да не объркал хиперпространствен преход?

— Казах, че не зная. Ако трябва да бъда точен, самоубих се.

— Велики Гауреон! Това нищожество е посегнало на живота си — дочу се мърморене в околната тълпа. — Мястото му съвсем не е тук, какво прави всред нас?

— И аз мисля същото — каза човекът. — Не предполагах, че отвъдното е населено с изроди.

— Не му обръщайте внимание — рече грамадното чудовище, което първо го бе посрещнало. — Ще те заведа при Разпределителят, той ще реши какво да те прави. Казвам се Когритах, ако това толкова те интересува. В другия свят бях велик войн.

— Алекс Блитнер — протегна ръка човекът, но крайникът му мина през лапата на страшния извънземен войн.

Едва сега разбра, че е безтелесен.

Разпределителят сякаш изникна от нищото, по което се бяха появили панорами на нещо като жабунясали блата. Представляваше огледална сфера, която слабо пулсираше.

— Имаме проблем, о, много почтени! — започна с обясненията Когритах. Не можахме да установим от къде се е взело това същество.

— Ще се поровя в Централната памет — отвърна Разпределителят. — Ти имаш ли си име? — попита той Алекс с гробовен глас, който се разнасяше неизвестно откъде.

Наскоро умрелият човек се представи и огледалното кълбо доста учтиво го помоли да изчака.

— Ужас! До сега няма такъв случай! — прогърмя отново мъртвешкия глас. — Ти си човек без съдба! Как да подобря кармата ти, тогава? Никога нищо не си изпитвал, не си грешил, не си научил, не си направил изводи, не си извадил поуки и така нататък. За две хиляди прераждания си толкова плосък и равен, че „компютърът“ без да иска ти е изтрил „файла“. Теоретично те няма, а все пак съществуваш. Затова, съгласно теорията на вероятностите, би могъл да попаднеш навсякъде, и ето че ми се изтърси на главата.

Докато Алекс се чудеше къде точно би могла да се намира главата на едно огледално кълбо, то започна да пулсира в синкаво сияние. Във вътрешността му сигурно ставаше нещо.

— Ако повредиш Разпределителя, сигурно ще намерим начин да ти отмъстим — рече загрижено Когритах. — Само той може да ни върне в нови тела.

— Не съм го искал — опита се да се оправдае Алекс. — И досега не разбрах, това наоколо рай ли е или ад?

— Не разбирам за какво говориш — отвърна голямото чудовище. — Сигурно е нещо свързано с примитивната ти религия. Това наоколо е зоната на Великото Разпределение. Тук обсъждаме грешките си и се опитваме да ги поправим чрез поредно съществувание, като чакаме ред за ново тяло.

— Будистите на Земята твърдят същото — рече човекът. — Така че нищо ново под слънцето.

— Ела по-близо до мен, нещастнико — прокънтя гробовния глас. — За малко да ми повредиш структурите, поради голямото ми напъване.

— Отивай, сигурно ще те разпредели по бързата процедура — окуражи го Когритах. — Беше ми любопитно да се запознаем. Желая ти успех, ако повече не се срещнем.

След проявената любезност, грозното същество вече не изглеждаше толкова страшно и Алекс смело се доближи до огледалната сфера.

— Главният програмист отказа да се занимава с нищожество като теб, което никога досега не е изпълнило мисията си. Затова се принудих сам да ти създам нужната карма.

— Мога ли да попитам каква е? — обади се плахо Алекс.

— Сам я съставих, ще имаш достатъчно дълго време за нейното коригиране, после ще видим дали заслужаваш постоянен „файл“. Засега ще продължаваш да се движиш из вселената по волята на случайността, но където й да се окажеш, ще трябва да извършваш само добри дела. Създаването на съдбата ти ще зависи от твоите бъдещи действия. Всеки Разпределител, на когото попаднеш, ще се занимава с новото ти прераждане. За твое сведение, вече съм те програмирал като бивш убиец на собствения си вид, насилник над органични и механични същества, лъжец всред себеподобните си, крадец на свещени реликви и така нататък, няма смисъл да изброявам гадостите които измислих, но те са добро начало за твоето бъдещо развитие като разумно същество, особено като се има предвид, че сега си едно нищо.