Христо Пощаков - Най-страшният звяр

— Хмм — измърмори Фуримото.

— Да вярвам ли? — усъмни се Брадли.

— Документирано е — натърти мургавия. — Галактика МХ 15, координати 145/1230/89 по отношение на ядрото й. Който не вярва, да го провери. Хайде по този случай да дръпнем от тържествен газ №14, аз черпя.

Съгазниците замълчаха за известно време, после Ивашкевич неуверено се обади:

— Като говорихме за най-страшния звяр на вселената, сега се сетих за една легенда. Чувал съм я от един много стар капитан на изследователски кораб.

— Казвай, сега ти е паднало — подкани го Брадли.

— Става дума за митичният унищожител на галактики. Въпреки опитите за противодействие, направени от някои свръхцивилизации, досега не се е намерила сила, която да се справи с него. Галактическото чудовище добило творение на вселенски сатана. Легендите разказват, че дори визуалната връзка с него от разстояние стотици светлинни години, била пагубна за всеки наблюдател…

— Знаех си, че този младок ще забие гвоздея на прекарването — прекъсна го тържествено Фуримото и отново дръпна мундщука на опияняващ газ № 8. — Продължавай, момчето ми, още малко и ще падна поразен от стола.

— Чудовището вероятно възниквало от друго измерение, после много бързо обхващало с пипалата си дадена галактика. Първите признаци за бъдещата й гибел била появата на особена зелена светлина, която сякаш се излъчвала от нищото. Докато тя постепенно преминавала във виолетова, звездите на галактиката бързо избухвали и настъпвал всеобщ огнен ад. Когато и той преминел, тази част от космоса оставала съвсем чиста — като ометена с невъобразимо гигантска прахосмукачка. Разумният свят във вселената, засега бил напълно безпомощен пред унищожителя на галактики, изглежда само божията сила би могла да се справи с него, ако разбира се пожелаела. Никой досега не е успял да го убие, тъй като срещу него не съществуват оръжия.

— Много добре, младежо, много добре — похвали го насмешливо Брадли. — Има ли друг по-ужасен звяр? — завъртя той глава към останалите събеседници.

— Едва ли — съгласи се мургавият. — Но вижте какво става навън.

Събеседниците се втренчиха изненадано в големите прозорци на бара. Меката жълта светлина, която излизаше изпод щорите им, сега бе добила зеленикав оттенък и като че ли продължаваше да потъмнява, превръщайки се във виолетова.

— Бързо, да бягаме по корабите! — изрева Фуримото, неочаквано изтрезнял, и без да плати консумацията се втурна към изхода.

Бутайки се един друг, останалите го последваха.

© 2004 Христо Пощаков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1929]

Последна редакция: 2006-08-11 11:48:36