Христо Пощаков - Лошите бели хора

— Ще им дадем последна възможност — реши той. — Вероятно тези двамата пристигат от съвсем далечна земя и не познават милия кроа-кроа, който веселеше децата ни.

Тълпата се отпусна.

Колинз неловко оскуба перата на птицата, наниза я на приготвената за целта пръчка и започна да я пече. Някои от обитателите на селището се разплакаха.

— Сополанковци — подигравателно отбеляза Мортимър, — плачат за една пуйка. Можем да бъдем спокойни, такава пасмина лигльовци не представлява опасност.

От огъня се разнесе апетитен мирис, но повечето от туземците в знак на протест се прибраха в колибите си. Познатата вече девойка се появи и поднесе нова питка. Този път полковникът благоволи да я вземе, отхапа залък и учудуно заяви:

— Опитай! Знаеш ли, вкусно!

Колинз налапа малко късче, случайно погледна към небето и се задави.

— Нима е възможно, сър? — изхриптя, като се мъчеше да спре кашлицата.

Встрани от изгрялата кърваво-червена луна се повдигаше огромният диск на втора. Бавно и застрашително, той запълваше долната част на небосвода. Пилотът се удари по челото, но втората луна не изчезна. Ставаше все по-светло.

— Къде се намираме? — промълви той отчаяно. — Изглежда не на Земята!

Очите му заиграха объркано. Мортимър не се намираше в по-различно състояние, ала по-бързо дойде на себе си.

— Имаш право — потвърди полковникът. — Ако не бяхме в Африка, а над Бермудския триъгълник, щях да се сетя по-рано. С пространството над джунглата се е случило нещо необяснимо, затова изчезна и връзката с базата. Я донесе уиски от хеликоптера!

Колинз се върна бързо и подаде бутилката. Мортимър свали капачката, отпи глътка и се замисли.

— Слушай, лейтенант — проговори след малко леко провлечено. — Откъде смахнатият старец знае английски?

Пилотът едва не подскочи.

— Вие сте гениален, сър! Струва ми се, че спомена нещо за дядо си.

— Докарай го веднага! Виждам го още да се мотае пред колибите.

След не много време, Масанга застана пред полковника.

— Внимавай черно плашило! — заплашително го предупреди. — Отговаряй точно на въпросите ми! Преди малко спомена, че си научил езика ни от дядо си, а той от неговия. Кога те са дошли тук?

— Масанга чувал, тогава има война и лоши бели хора убива черни хора. Черни хора бяга и среща Голям приятел от звезди. Голям приятел подарява велика сила в кутия и мой дядо на дядо и негов деца, негов жена, негов приятели идва тук, на друга земя. Тази земя хубав земя, наш земя. Вече няма лоши гару̀-гару̀, те на още по-друга земя…

— Почакай старче! Спомена за някаква велика сила в кутия, къде е тя?

— Аз вече стар и забравил. Мбота, Годинго, Матуве, други млади знае къде кутия и как да заповядва на велика сила.

— Кои са те, посочи ги!

Масанга усети, че е казал повече от необходимото и погледна към Мбота, който се бе доближил до тях, придружен от неизменната си любопитна сянка.

— Достатъчно — отряза полковникът. — Не си прави труда да укриеш някого, а превеждай какво ще ти кажа. Предполагам, че всички разбрахте какво стана с вашата птица. Ако не ни върнете на земята, от която сте дошли, с много от вас ще се случи същото — просто ще бъдем принудени да ви поизбием. Този и другият до него ще ни придружат, за да покажат как управлявате великата сила!

Мортимър посочи вожда и спътника му, а старият човек уплашено размърда устни.

— Убеди ли се, че са лоши? — произнесе доволно Годинго, след като изслуша превода.

— Да! — потвърди Мбота и се обърна към стареца: — Уважаеми Масанга, преведи на лошите бели хора , че ще ги изпратим на земята, която им подобава!

— Бързо им увират кратуните — отбеляза самодоволно полковникът. — Представяш ли си фурора в базата? Възможностите пред армията, ако такъв апарат наистина съществува! Хей, старче! Кажи им веднага да започват!

Туземците бяха довлекли блестящ, покрит с черни издатини предмет с конусообразна форма. Те почтително го подадоха на Мбота, който го задържа с усилие, после насочи върха му към Мортимър Джеймс и Колинз. Полковникът усети неочаквана опасност и изкрещя нещо, но думите му потънаха в млечнобялата субстанция, която ги обгърна отвсякъде. Телата им се разтърсиха от вибрации, във вътрешностите им се появи остра, непоносима болка. Имаха чувството, че губят разсъдък.

Осъзнаха се в нова мрачна действителност. Вибрациите и болките липсваха, но се оказаха затънали до колене в лепкаво мочурище. От недрата му извираха зловонни изпарения, събираха се на талази и бавно се носеха над гъстата пихтия.