Христо Пощаков: Уредът за унищожение на човечеството

Психологическия портрет на Ботва Хеткок подлежеше на определението безкрупулен гений. Въпреки приятната си външност, той беше довел до съвършенство способността си да краде чужди мисли. Притежаваше стройна фигура, миловидно лице и деликатни пръсти на ръцете, които подсказваха, че никога не се е занимавал с груба физическа работа. Вълнистата тъмна коса падаше до раменете му, зеленикавите му очи излъчваха предизвикателен блясък, а тънките устни на устата му винаги бяха готови да се разтегнат в благожелателна усмивка.

Но това бе фасадата, а зад нея се криеха тъмни сили. Един крадец на мисли винаги си остава престъпник, а измамените от него дори не осъзнават какво е станало с тях.

Мургавият Ботва бе плод на смесица от всички известни човешки раси и можеше да се нарече генетичен мутант. Той осъзна дарбата си още в младежките години, когато винаги разбираше коя част от жените, с които общуваше, са склонни, да му предоставят собствените си прелести. По-късно откраднатите мисли от чуждите мозъци ставаха все по-отчетливо възприемани, докато започнаха да се запечатват в собственото му съзнание с прецизна точност. Техническата страна на телепатичния процес не го интересуваше, това беше негова дарба, създадена от природата.

Сексуалните подвизи на младостта му бяха свързани с лесни победи и те скоро му омръзнаха. Тогава той насочи вниманието си към преподавателите в колежа, където беше попаднал. Вече сравнително лесно надничаше в мислите им и при изпитване винаги даваше правилен отговор на поставения въпрос. Кражбата на чужда информация не го затрудняваше и при решаването на тестове. Дори нямаше нужда да се рови в мозъка на преподавателя, който ги събираше след определеното за попълването им време — достатъчно беше да поогледа главите на някои от по-способните си съкурсници.

Към края на обучението си, Ботва доби славата на гений. Когато му задаваха някакъв въпрос, той се замисляше и винаги даваше правилен отговор.

Неговата дарба веднъж му спаси живота. Тогава се намираше в баскетболна зала и скандираше за любимия си отбор, който очевидно печелеше мача. Случайно отправи поглед към съседния сектор, определен за феновете на противника, забеляза някакъв тип с бръсната глава, който протягаше ръце под седалката си, усети мислите му и веднага разбра какво ще стане. Предишния ден този кретен бе успял да скрие там автоматичен пистолет с намерението да разстреля колкото се може повече привърженици на омразния му отбор. Ботва се смъкна в краката на седящите до него, преди смъртоностния откос да ги покоси. Откаченият манияк беше хванат, но това не попречи на смъртта на няколко човека.

С течение на времето той започна да се отвращава от мислите на хората и всеки изминат ден го правеше все по-злобен. Проявата на искреност не бе типична за рода „хомо сапиенс“, който се бе научил да скрива мислите си зад лъжливи думи. За мъжете беше типично да казват „Желая ви здраве, господин еди кой си“, а да си мислят „Дано по-скоро да пукнеш!“ Жените бяха още по-фалшиви, при тях беше съвсем нормално да произнасят „Ах, колко си хубава и елегантна днес“, а пък да си мислят „Грозна и дърта вещица, облечена в безвкусни парцали.“ Обкръжението му не бе по-честно и към самия него, така и не успя да си намери истински приятел. Може би всеки човек става искрен или когато е силно влюбен, или на смъртно легло, но това все пак е предположение. Фалшивостта на хората принуди Ботва към избирателност — започна да наднича в мозъците само на тези, от които имаше някаква полза.

След десетина години, той бе станал издигнат член на обществото. Беше богат, притежаваше луксозно обзаведена къща, коли, вила на морския бряг и яхта. Бе достатъчно умен да не сподели с никого тайната си и беше разбрал, че може да стане такъв, какъвто пожелае. Дори и президент на страната си. Но всеки изминат ден го правеше по-злобен и по-самотен, Ботва вече ненавиждаше човечеството.

Той не работеше нищо. Когато знаеш човешките тайни, парите сами пристигат, а околните се страхуват от теб.

Опитваше се да убива скуката и самотата с екскурзии, разходки с яхта и риболов. Ала скоро и те му омръзнаха.

Един ден се разхождаше по алея в близкия парк и срещна висок бледен човек, когото бе срещал и преди. Беше добре облечен, но погледът му бе някакси странен. Ботва изпита любопитство и реши да надникне в мислите му.