Христо Пощаков - Уредът за унищожение на човечеството

„Гадове, навляци, само замърсяват Земята. — разсъждаваше бледият мъж. — Всичките ще ви унищожа, скапани човечета. Скоро ще довърша изобретението си и вас няма да ви има. Няма да го има и този, дето преди малко така се зазяпа в мене. Кой го е карал да върви по моята алея?“

Беше интересно. Нима в този свят този дангалак беше единствения му съмишленик? Ботва неочаквано се обърна, забърза крачките си и го настигна.

— Извинете — каза той. — И друг път съм ви срещал, искате ли да се запознаем?

— Разкарай се — отвърна бледият мъж и очите му светнаха злобно. — И ти си като онези от клуба, дето само гледат как да тормозят хората. — Не си ми притрябвал.

Думите му напълно съвпадаха с неговите мисли. Дангалакът беше първият искрен човек когото Ботва Хеткок бе срещнал.

— Сторихте ми се приятен и интелигентен човек — рече той. — Исках да ви поканя на гости, живея наблизо, ето там.

— И защо ще го правите? — смени тона непознатият

— Как да ви кажа, напоследък съм доста самотен — призна Ботва.

— Хъммм — изръмжа дангалакът, но като че ли се замисли. — Не твърдя, че също сте ми приятен, на мене изобщо никой не ми е приятен, а най-неприятни са тези от клуба. Ама и никой досега не ме е канил на гости. Какво пък, да опитам. Казвам се Доди. Доди Балфор — изрече той поомекнал и протегна ръка.

Ръката му беше влажна и студена, но отново не бе излъгал нито дума. Ботва направо беше изумен, бе открил копие на самия себе си. Също толкова злобен, отвратен и самотен човек, който бе намразил човечеството. В главата му вече назряваше някакъв план, дангалакът беше едно неочаквано откритие.

— С какво се занимавате? — попита Ботва, докато наливаше уски в чашата му и посягаше към кофичката с лед.

— Не пия, вредно е за здравето ми. Малко сок, ако имате. С какво се занимавам ли? — попита Доди и хитра присви очи. — Изобретател съм.

— И какво изобретявате? — домакинът му поднесе сока.

— Уред недостижим за разбирането на простосмъртните. Още не съм го изпробвал. С него ще почистя замърсената Земя.

— От какво ще я почистите?

— От човешката мръсотия.

— Интересно. Разгласил ли сте някъде за изобретението си?

— Навсякъде, но никой не ми повярва. Особено тези от клуба.

— Какъв е този клуб? — запита Бодва.

— Заведение с много строги правила. Не всеки може да влезе в него, само единици избрани. И всички там имат специални униформи.

Доди не лъжеше, беше уникален случай. До момента нито един път не беше излъгал.

— Досега показвал ли сте уреда на някого? — продължи на първоначалната тема Ботва.

— Колко пъти се опитвах, нали все пак трябва да направя демонстрация. Но никой не ми вярваше, целият свят е пълен с мръсници. Най-вече тези от клуба.

— А ако аз поискам, ще ми го покажете ли?

— Защо не? — съгласи се Доди и отново хитро присви очи. — Кога искате?

— Може и днес, след като си изпиете сока. Не съм зает с някаква работа.

— Нямам нищо против. Не живея много далече, жилището ми е от другата страна на парка. Тъкмо ще си довърша разходката.

Домът на Доди Балфор се оказа доста голям и разхвърлян, по-скоро приличаше на работилница. Беше изпълнен с различна машинария, работни маси и инструменти. Длъгнестият му собственик заобиколи някаква преса и подкани с пръст Ботва да се доближи.

— Ето го изящното чудо! — гордо обяви изобретателят му и посочи стълпотворението от кабели, машинни части и електронни елементи, поставено на въртящ се постамент, за което можеше да се употреби всякаква друга дума, но не и „изящно“.

— На какъв принцип действа? — попита Ботва.

— Комбинация от торсионни полета. И да обяснявам, нищо няма да се разбере. Тази скамла е разграфена от едно до сто. Ето, сега набирам единица, уредът ще работи на минимална мощност. Остава да натисна тоя червен бутон, той ще се захрани с енергия и ще задейства полетата. Обаче трябва да завъртя насочващата дюза, която ги фокусира, после пак да докосна бутона. Правя го, но освен това…

— Бихте ли ми донесли чаша вода? — помоли го Ботва. — След изпитото уиски изпитвам жажда.

— Разбира се, всички последни за момента желания трябва да се изпълняват — каза Доди и се отправи към кухнята.

„Мръсник като мене — помисли Ботва и погледна насочената към него дюза. — Иска да ме убие, за да изпробва чудовищното си изобретение, ала не знае, че аз пристигнах при него, за да направя същото и после да го отмъкна. Наистина, нито един път не излъга, но все пак надникнах в мислите му.“