Христо Пощаков - Уредът за унищожение на човечеството

Той завъртя така наречения уред, който по- скоро представляваше нещо средно между машина и апарат, насочи дюзата по посока на вероятното връщане на дангалака с чашата вода и дочул стъпките му, натисна червения бутон.

— Какво си направил, нещастнико! — изрева Доди и продължи да се приближава, без да му се случи нещо особено.

— Уредът ви не действа — отбеляза ехидно Ботва.

— Как ще действа, кретен такъв, като е защитен от глупаци? — изрева дангалака и счупи със замах чашата в пода на жилището. — Да не мислиш, че ти казах всичко? Зад червения бутон има друг, който също трябва да се натисне, иначе уреда саморазрушава електрониката си. Съсипа ми половин година работа, кретен такъв! — изпадна в истерия Доди, грабна голям тръбен ключ от масата до него и го стовари по главата на Ботва, която се пукна като диня.

Длъгнестият блед мъж се позачерви, клекна до трупа на най-великия крадец на мисли и зарева безутешно. След като истерията му премина, той хвана остатъците от Ботва за краката, помъкна го към някакво по свободно пространство и го просна на пода. После намери в килера на кухнята три-четири черни пластмасови торби, разряза ги, върна се при трупа и започна да го увива в тях. Оставаше да го обвърже и той го направи с няколко кабела.

Късно през нощта Доди го примъкна в асансьора, излезе навън, нарами го и тръгна към най-близкия контейнер за смет, който се намираше на съседната улица. Когато се опита да го прехвърли през борда му, бе заслепен от два ярки фара. Беше полицейска кола.

— Ето доклада на служебния психиатър — каза инспекторът на полицейския началник. Доди Балфор е изписан от психиатрията като кротък пациент, две години са го тъпкали с най-модерните психотропни лекарства.

— Да, но това му е третото убийство, той повече не бива да бъде пускан на свобода.

— Отново ще се върне в клуба си — изхили се инспекторът. — Тук пише, че така са му внушили да назовава лудницата.

— И ще продължи да реве, че скоро ще унищожи човечеството.

— Ако има кой да го чува — рече полицейският началник. — В хладилника съм заредил бира, ако искаш вземи си една.

© 2003 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1751]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48