Христо Пощаков: Как се спаси човечеството

Планът за ликвидация бе изработен прецизно. С минимум средства, защото данъкоплатците от Дорг бяха изпразнили джобовете си, поддържайки продължилите петдесет години изследвания на земните жители. Беше анализирано всичко: радиотелевизионни програми, литература, политически живот и сексуални отношения. Обреченото човешко племе бе длъжно да освободи мястото си в космоса.

Жителите на Дорг притежаваха почти човешки облик и само две дупки над устата им показваха липсата на нос, но при нужда винаги можеше да се залепи изкуствен.

Дългогодишните изследвания бяха показали, че земните жители показват еднакво поведение. При среща с друг индивид обикновено се ръкуват, при повишено емоционално ниво се целуват или имитират целувка. Планът за ликвидация предвиждаше два варианта.

Първият вариант предвиждаше ръкостискане, вторият — целувка или нейната имитация. И в двата случая смъртоносния вирус щеше да проникне през допирните точки на кожата, да се размножи и да предизвика бавна смърт.

Доргияните не бързаха. Бяха изчакали петдесетина години, можеха да почакат още десетина. За разпространяването на заразата бе достатъчно да намерят два здрави човешки индивида.

Летящата им чиния безшумно се приземи край гробището на градчето „N“. Липсваше луна и не след дълго биолокаторите засякоха двойка аборигени, увлечени в любовен екстаз до стените на мраморна гробница.

— Чудесно! — отбеляза командорът. — Даг, започвай операцията!

Подчиненият незабавно се телепортира и изникна пред двойката.

— Добър вечер, извинете за безпокойството — профъфли той. — Нуждая се от помощ, катастрофирах съвсем наблизо!

— Разбира се, ще помогнем! — усмихна се мъжкият индивид срещу него.

Кучешките му зъби бяха по-дълги от останалите.

— Но нека да се запознаем — продължи той. — Казвам се Ханс Дракула.

След това ентусиазирано стисна ръката на извънземния и имитира бърза целувка. Даг усети мигновено убождане в зоната на шията си, но това не му направи впечатление. Мисията му бе изпълнена, улеснена от действията на аборигена. Натисна копчето за телепортация и застана пред командора. Прегърна го радостно и докато го прегръщаше, несъзнателно го ухапа по врата.

— Знаеш ли какво най-сетне постигнахме? — възторжено заяви Дракула на приятелката си. — Най-сетне осъществихме очакваната експанзия в космоса. В най-близко време очаквам да се развъдят милиони извънземни вампири.

© 1994 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1749]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48