Христо Пощаков - Блатото

Шараните винаги са ми били слабост, макар че някои не ги обичат, защото намирисвали на тиня. Не е точно така. Шаранът си е шаран, особено ако е добре приготвен. Важното е да си поплува в тавата за печене, някъде между лука, олиото и доматено пюре, а в корема му да подуват счукани ядки от орехи, смесени с подправки. После си хапваш крехкото му бяло месце и си облизваш пръстите. Затова пристигнах на моето блато, за да хвана някой много голям шаран, особено след като отдавна нямам никаква друга работа. Според рибарските слухове, миналата година някой си извадил петнайсет килограмов. Не претендирам за такова чудовище, но ако все пак се случи да се хване на въдицата ми…

Когато пристигнах на любимото си място, под сянката онова голямо дърво, което се вижда от шосето, то се оказа заето. Нали знаете какво изпитва човек в такъв момент? Хваща го яд. Точно там брегът е стръмен, а водата под него дълбока. Дори няма камъш, той расте на плиткото. Остава ти да поглеждаш към загадъчната тъмна повърхност да си кажеш: „тук трябва да има много големи шарани“. Но сега там се бе настанил някакъв дангалак, облечен с тениска, джинси и мръсни сандали. Беше се проснал парче полиетилен, лежеше по корем и гледаше съсредоточено в окуляра на къс далекоглед, който бе поставил на стойка. Не ми обърна никакво внимание.

Реших да се изкашлям, както се прави в такива случаи. Дангалакът изви глава за момент, после протегна ръка и записа нещо в някакво тефтерче. Повече не ми обърна внимание.

— Извинете — обадих се нервно. — Обикновено тук си ловя рибата.

— Не сте абониран — измърмори нахалникът и се почеса по рошавата си коса.

— Позата ви е доста неудобна — изръмжах аз, готов да премина към по-агресивни действия. В нашия род доста си падаме по грубите разправии.

Онзи разбра, че работата става дебела и благоволи да ме изгледа по-подробно. Изглежда, че прецени добрите ми физически качества, защото веднага смени тона на гласа си.

— Господине, моля ви преместете се някъде по-нататък, извършвам важна научна работа!

— В тази тъмна вода нищо не се вижда.

— Не гледам точно водата, а нещо, което се подава от нея.

— И какво точно — благоволих да попитам, но вече бях много ядосан.

— Пет белязани жаби. Нужни са статистически. А те се виждат само от тук.

Замислих се как ли са ги маркирали мокрите животинки? Сигурно не с боя, нали дишат през кожата си? Зная го добре, учил съм го навремето. Дангалакът трескаво записа нещо в тефтерчето си и отново прилепи око към далекогледа. Тъкмо се чудех дали не е време да го подритна, когато усетих, че любопитството ме загложди и благоволих да го попитам:

— Какво им е толкова важно на жабите?

— Ловенето на мухи.

— Това всеки го знае. Жабите винаги това правят. Но ловят и комари.

— Мен ме интересуват мухите.

— Защо?

— Защото е важно. От няколко дни изследвам средната статистическа норма, която изглежда нарушена. А това може да доведе до екологичен дисбаланс, дори до планетарен срив на екосистемите. Даже и до генетичен скок и изчезване на сегашния човешки вид.

Този май не беше съвсем в ред, но реших да продължа разговора:

— И колко още смятате да стоите на мястото ми?

— Не повече от петнайсет минути. Вече пети ден пристигам тук, за да броя нужното за статистиката количество. От девет до десет сутрин — уточни дангалакът. Ей там съм паркирал колата си.

Забравих да спомена защо го нарекох дангалак. Въпреки че лежеше по корем, веднага се забелязваше, че краката му бяха неестествено дълги спрямо останалата част от тялото му. Усетих, че любопитството ме обзема още по силно. Шараните сигурно вече тракаха с уста от нетърпение да ги хванат, но можеха малко да изчакат.

— Не разбрах, какво точно броите?

— Изядените мухи. Всяка жаба е номерирана.

— А те да не са луди да стоят все на онова място? Блатото е голямо.

— Белязаните са над сто, с приблизително еднакви размери. Почти винаги пет от тях се оказват заедно, а това не пречи на изследването.

— И каква е целта му?

— Междувидовият баланс.

Бях на път съвсем да изгубя учтивия си тон. Нищо не разбирах.

— Бихте ли обяснили по-подробно? — положих последни усилия.

Дангалакът сякаш само това чакаше и на свой ред бързо ме атакува:

— Какво мислите за еволюцията?

— Що за въпрос? Изучава в основното училище. Еволюцията си е еволюция. Имало е бактерии, динозаври и после се е появил човекът. Дарвин го е казал.