Христо Пощаков - Блатото

Екологичната катастрофа доведе до промяна в климата. Тъй като придобилите трънообразен вид растения и дървета не изпаряваха много влага, климатът стана сух, с резки температурни разлики. Жегата през деня стигаше до 50°C, а през нощта настъпваше идиотски студ. Все пак по планините продължаваше да вали, което носеше известно утешение. По полетата се появиха водопитките, които хем си растяха без грижи, хем бяха чудесна храна. По време на редките валежи, подобно на кактуса всмукваха вода в сърцевината си, а бялата месеста маса под кожата им ставаше вкусна като хляб. По едно време започнах да си мисля, че една екологична катастрофа не е чак толкова лошо нещо. Около мен летяха или планираха непознати крилати създания, някои от тях гадни, други направо прелестни; по земята пълзяха различни, сякаш извънземни гадинки, мекотата на телесата на всичко движещо се наоколо, постепенно изчезваше.

Когато забелязах първата люспа по ръката си, отначало се уплаших. Но след втората и третата постепенно свикнах. Когато целия се покрих с тези твърди образувания, веднъж с радост разбрах, че нито мога да се порежа, нито да бъда ухапан от мухоид, което беше по-важно. Шестите пръсти, които се появиха по ръцете и краката ми, както и косата ми, която напълно опада, отначало ме изненадаха, после свикнах с новото положение и дори се почувствах много по-добре. Тялото ми постепенно ставаше все по-силно, опашката, която ми порасна, ми даваше твърда и радостна опора в живота. Да му мислят тези, които се чудеха къде да я заврат в превозните си средства. Впрочем промишлеността вече започна да произвежда седалки и столове с дупки.

Не мина много време и аз се оказах задомен. Вече упражнявах професията си, а жена ми имаше златист цвят на люспите и красиви виолетови очи. Единствените й упреци бяха свързани със страстта ми към писане на истории, която се появи няколко години след нашия брак. Изглежда, че късите ми, дебели и заострени нокти чукаха неприятно за слуха върху клавиатурата на компютъра.

— Престани да тракаш, ненормалник такъв! — донасяше се често гласът й от спалнята. — Искам да заспя!

И аз исках да спя, но това беше, когато бях млад. Сега изобщо не ми се спи, а и спането е губене на време, както твърди моя приятел Даниел, който се оказа умен човек.

Все пак, всеки желае да има мир в семейството си, а и съседът ми каза, че тези дни на пазара щели да се появят клавиатури с гумени клавиши. Пишеш си и не се чува никакво тракане!

Все пак, оцеляхме, мамка му, има ли значение, че се превърнахме нещо друго? Едва ли ще ме интересува, как за в бъдеще ще нарекат ерата, в която сега живея, а екологичната катастрофа не се оказа чак толкова лошо нещо, дори съм благодарен на бившите жаби и мухи.

Нали свикнах с новия си външен вид, нали сега ми е хубаво?!

© 2005 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1723]

Последна редакция: 2007-02-17 11:04:24