Ърскин Колдуел: Джени, жена по природа

— Ела утре-други ден в кантората, щом искаш да говорим по работа — прекъсна го съдията Рейни. — Тук не му е мястото, нито сега му е времето.

Рейни хвана проповедника Клъф за ръката и го поведе към вратата. Преди да излязат в антрето, проповедникът протегна шапка.

— Това пък за какво е? — попита Рейни.

— Вече почнах да събирам средства за строежа, та ако искате, с нещо да помогнете. Може и малко да дадете — петдесет-сто долара…

— Сам! — извика съдията Рейни. — Покажи на проповедника Клъф откъде се минава за изхода! Бърза да си отиде.

Рейни се върна, седна пред камината и взе да рови въглените по решетката.

— Майло, ти рече две неща имало да ми казваш. Каза ми приятното. Сега искам другото да чуя.

Той продължаваше да рови въглените, без да я поглежда.

— Много е неприятно да говорим сега, Джени. Да почакаме друг път.

— Ако утре се оженим, искам всичко да зная, Майло, и приятните, и неприятните неща. Сега му е времето да ги кажеш.

Той кимна, но все тъй не смееше да я погледне.

— Страхливец съм, Джени. Беше ме страх да се противопоставя на Дейд Уомак. Уплаших се да не ми навреди на адвокатската практика, на спестовната ми книжка. Дори за живота си се уплаших. А знаех, че тази вечер на залез слънце нещо ще се случи. Сигурен бях, но от страх не посмях да си помисля какво ли ще е, защото знаех — какъвто съм страхливец, нямаше с нищо да попреча.

— Недей хвърля вината само върху себе си, Майло.

— А как иначе, Джени? Нали само тъй бих могъл да запазя и малкото самоуважение, което ми е останало. Тъкмо затова ми трябваш, Джени. В такъв момент да ми помогнеш. Ти си силна. Аз съм слаб. Разбрах го днес, когато видях, че не трепна пред заплахите на Дейд Уомак. Макар че бедното момиче трябваше да плати с живота си, додето си жива, хората ще ти се възхищават, че не се огъна пред Дейд Уомак и расовите му предразсъдъци. Ти постъпи тъй, както никой в града не би намерил смелост да постъпи. Срамувам се, че нямам твоята храброст. — Той спря и дълго мълча. После продължи: — В началото, когато всички сме деца, страхуваме се от тъмнината и крием страха си под завивката, зад майките и бащите си. Като поотраснем, някои почват да се страхуват от самия живот и търсят къде да се укрият от него. А накрая… ето, вземи мен. Когато вече не можеш да намериш скривалище, готов си да измисляш извинения за постъпките си, както правех и аз досега. Ние сме най-страхливи от всички. — Премести се по-близо до Джени и докосна страната й с ръка. — Джени — твърдо и бавно рече той, — щом ти можеш, мога и аз. Изгоряла ти къщата! Колко по-страшни неща има в живота! Едно от тях е да си страхливец. Проумях го тази вечер. Сега ще бъдем заедно, двамата, затуй искам и аз да имам твоята храброст. Ще я имам, ще видиш! Запомни! Първата ми работа е града да обърна, но на всяка цена да изровя сигурни доказателства и в съда да докажа, че има виновен, и то виновен в убийство!

© 1961 Ърскин Колдуел

© 1966 Кръстан Дянков, превод от английски

Erskine Caldwell

Jenny by Nature, 1961

Сканиране и разпознаване: NomaD, 2007

Редакция: sir_Ivanhoe, 2007

Публикация:

Държавно издателство — Варна, 1966

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3607]

Последна редакция: 2007-10-11 08:00:00

Правото на първата нощ (лат.) — Б. пр.

Змия в тревата (лат.) — Б. пр.

Сега вместо тогава (лат.) — бел. прев.