Ърскин Колдуел - Джени, жена по природа

Докато той говореше, Джени заклати глава.

— Няма я. Вече замина.

— Как, мис Ройстър, какво значи това? — той се изправи. — Замина? Къде? В друга къща ли се премести мис Уудръф?

— В този миг Бети е на сто мили от Солисо и продължава да се отдалечава. Какво не сторих да я спра, но като рече, стегна си нещата и рано следобед замина с колата. Каза, че додето е жива, няма да се върне в Солисо. Нали затуй съм толкоз тъжна и без настроение. Само като си помисля, че вече няма да видя Бети Уудръф! Беше ми като родна дъщеря. Не мога да го понеса! И ти си виновен за всичко!

Джени обърса сълзите си.

— Къде отиде? — попита проповедникът Клъф, като разтваряше и сключваше ръце. — Кажете ми къде отиде и аз ще я намеря! Тозчас се качвам в колата и тръгвам след нея!

Джени се тресеше от плач.

— Остави я на мира, отче Клъф! Да не си посмял още веднъж да тревожиш Бети Уудръф, че… Да умирах, пак нямаше да ти кажа къде е отишла! Хайде, стига си ме питал за нея!

Разгневен и възбуден — бледото му лице за пръв път се изчерви, — проповедникът Клъф впи в Джени такъв поглед, сякаш нея винеше за станалото.

— Подли и гадни приказки говорите, Джени! — извика той и сви устни. — Подло и недружелюбно постъпвате!

— Че защо да съм дружелюбна с човека, който стана причина да избяга Бети Уудръф? Никак не ме е грижа подло ли постъпвам.

— Да се разберем, мис Ройстър! Не съм дошъл в тази къща да ми се говори по този начин!

— Да не съм те канила? — ядосано кресна тя. — Какво ти пречи да си дигнеш задника и да се изметеш оттук? Защо пък аз трябва да търпя твоите приказки? Преди малко се трогнах и ти предложих по-добре да ме опознаеш, но кой ти е крив, че не разбра намека! Така ли се ухажва жена? Ако беше казал, че искаш, мислех вече да ти дам една от празните ми стаи без наем. Но сега съм доволна, че си замълча.

— Вие сте една подла старица! Това сте вие, мис Ройстър! Било ви голямо сърцето!

— Голямо е, колкото къщата може да бъде голямо, а в следния миг мога да стана като дявола подла. Точно такава съм и сега, като дявола подла!

Проповедникът Клъф се изправи. Нервно потрепвайки с клепачи, вгледа се в Джени.

— Точно така — рече той, — като Дявола сте подла.

— И ако искаш да знаеш истината, всяка минута още по-подла ставам. А истината е, че според мен ти си толкова свещеник, колкото и аз. И още една истина: почвам да мисля, че си най-голямото зло, което е идвало в нашия град. Чудех се защо никога не се наричаш отец Клъф, като всички останали свещеници. А ти винаги „проповедник“! Проповедникът Клъф тъй, проповедникът Клъф иначе! Подозрително! Страшно подозрително! За нищо друго не мислиш ти, гледаш само как да замаеш и разпалиш хората, че да си отворят спестовните книжки, а ти да грабиш, колкото си искаш. Нищо друго не си, освен търговски пътник, който ходи от врата на врата, отпушва разни стъкълца, дава ти да помиришеш благоуханни парфюми, после ти пробутва чифт чорапи, които, щом ги обуеш, веднага пущат бримки. Знам ви аз! Колко съм ги виждала такива! Вън! Вън от къщата ми!

В хола замириса на дим. Когато Джени усети миризмата, първата й мисъл беше, че Малчо Гудуили е изтървал горяща цигара в някой от тапицираните столове. Надигна всички възглавници, внимателно огледа червеното плюшено канапе, но никъде не откри горяща цигара. Проповедникът Клъф също надуши пушека и оглеждайки хола, почна да присвива ноздри. В началото миризмата наподобяваше дим от тлеещи листа, но след малко заприлича на пушек от сухи борови клони, хвърлени в камината.

— Ако не бяхте жена, щях да ви напсувам! — каза проповедникът Клъф, разхождайки се напред-назад.

— Хайде де, псувай! Псувай, ама сили да не ти останат! Почвай, защо мълчиш, да видиш аз как ще ти отвърна — дваж по-сочно и триж по-бързо! Такива ругатни ще чуеш, каквито цял живот не си чувал, а някои ще запомниш, додето си жив! Не мисли, че аз не мога да псувам. Нищо, че съм порядъчна възрастна жена, като има защо, и аз мога да се самозабравя.

— Винаги съм мислил, че сте грешна жена.

— И сега не искам нищо друго, освен случай да докажа това.

Проповедникът Клъф бе застанал посред хола, когато неочаквано пред къщата екнаха възбудени гласове. Миг по-късно някой се развика на улицата. Джени стана и се приближи до прозореца, да разбере каква е тази олелия. Но преди да достигне прозореца, някой отвори предната врата и се втурна в антрето.

— Джени! Джени! Къде си, Джени?

Тя позна гласа на Клара Крокмор.

— Джени! Джени! — развълнувано викаше Клара.