Ърскин Колдуел: Джени, жена по природа

— Не съм много изненадана — остро го пресече тя. — Особено след това, което стана снощи в мотела.

Проповедникът Клъф въздъхна дълбоко, сякаш да събере повече смелост.

— Ей сега, преди малко, се наложи да подам оставка като свещеник в Църквата на Суровия кръст. — И той отново прокара ръка по устата и брадата си. — Днес членовете са имали тайно събрание и са гласували повече да не проповядвам тук. Голям скандал, казват, съм направил и нямало как да го изкупя. Трябвало да се махна от града и вече да не се връщам.

— И таз хубава! — възкликна Джени с широко отворени очи. — Аз пък да не знам! Мислех, че няма тъй скоро да се разщъкат.

— За човек като мене това е ужасно, мис Ройстър. Накърнява ми се репутацията.

— Радвам се да чуя цялата история направо от източника. В друг случай трябва да чакам, додето клюката стигне от единия край на града до другия — бавно кимна тя.

Проповедникът Клъф се облегна и просто потъна в стола.

— И сега не зная какво ще стане с мен, мис Ройстър. Не зная какво да правя. Не зная кой път да поема. Умът ми вече не работи. Не съм имал време да се помоля, но се страхувам, че сега и това няма да помогне. Най-многото, което мога да измисля, е да замина някъде, дето още не са чули за този скандал, и да основа нова църква. Да бях по-млад, щях да се дигна, да се заловя със земеделие и в това време историите ще се забравят. Но сега се боя, не съм добре, със здравето и няма да издържа на трудностите. Винаги съм бил такъв един, изнежен, не съм за тая работа.

Джени клатеше глава и го гледаше със съчувствие.

— Много повече ме бива да събирам пари за църквата — продължи той. — Това е едничкото, което що-годе ми се отдава. Просто, струва ми се, роден съм за това. Ето защо ми се иска цял живот да го върша. Лошото е там, че сега ще трябва да почна от нищо, да събирам пари, да градя от основите, тухла по тухла, нова църква, а не ми е известно има ли някъде място, дето хората ще поискат църква да строят. Изглежда, засега църквите са достатъчно. Вече са ги построили. Или пък да ида някъде, да наема кокошарник и докато се оправя и си поема професията, кокошки да отглеждам? Не е кой знае колко мъчно кокошки да се отглеждат.

Джени за първи път почувствува жалост към него и почна да се пита как да му помогне. Имаше празна стая, която можеше безплатно да му предложи. Едно гърло повече на нейната трапеза нямаше да е кой знае каква грижа.

— Грях и срам! — съчувствено рече тя. — Не бях допускала, че и свещениците минават през изпитанията и теглилата, които ние, обикновените хора, си имаме в живота. Подозирах, че и църковните служители ги назначават и уволняват като обикновени продавачи по магазините, но след като си се блъскал да издигнеш такава хубава църква, цялата от червени тухли, да я платиш и всичко да уредиш, някак не е много благочестиво тъй да се постъпва с тебе — Джени отново подхвана двете си ръце над корема. — Отче Клъф, много ми е мъчно за тебе, казвам ти го, без да се стеснявам. Винаги съм имала голямо сърце и една от най-сладките ми слабости е, че съжалявам хората. Имам ли кого да съжалявам, отвътре гъдел усещам. Затуй сега и за тебе ми стана мъчно. И ако не вярваш какво изпитвам към тебе, ще ти кажа, пък ти си мисли, каквото щеш. Ела тук, седни до мене, пошушни ми какво ти се иска най-много на света. Толкова ми е голямо сърцето, че каквото си поискаш, начаса ще го получиш. Нали затуй всички казват, че съм Джени на име и жена по природа.

Тя чакаше и го наблюдаваше. В стаята настъпи тишина. Той я погледна веднъж, но бързо наведе очи и вместо да проговори, още повече се сви на стола. Минутите минаваха, Джени почна да губи търпение и нервно затропа с пръсти по червения плюш на канапето. Лицето й пламна.

— Щом не разбираш от намек — ядно рече тя, — тогаз да ти кажа нещо друго! Трябваше да внимаваш какво правиш и да бъдеш по-предпазлив в мотела. Това, което се случи на Бети Уудръф, беше нещо страшно и за всичко си виновен ти! Бедното момиче, разсипа се! След като си я изложил пред Клинт Хъфман и Стенли Причърд, върна се от „Приятни часове“ и щеше, горката, от нерви ума и дума да загуби. Наложи се да й давам приспивателно, да се успокои. Беше почнала за самоубийство да говори. Но най-лошото е, че си отиде, и за това ти си виновен!

— Нали за това дойдох — каза проповедникът Клъф, потъвайки в стола.

— Да видиш Бети? Той кимна.

— Искам да се извиня на мис Уудръф за отвратителния скандал, да й кажа колко съжалявам. Пък после, мисля си, може да тръгне с мен, да се махнем, нали и двамата пострадахме от тая история. Ако дойде с мене, ще ми бъде много по-лесно да напусна града. Първо на първо, нейният автомобил е по-добър от моя, моя ще го продам и с нейния ще заминем. Моите гуми са вече износени, а нейните изглеждат съвсем нови. Ако иска, ще отидем някъде заедно и…