Ърскин Колдуел: Джени, жена по природа

Дейд грабна сноп съдебни документи и с все сила ги удари върху масата. После се облегна на стола и подпря крака на едно от извадените чекмеджета. Пое дълбоко дъх, сключи ръце зад тила си и се вгледа в Хауърд с пронизващ поглед. Сивосините му очи не трепваха.

— Я повтори! — хрипливо рече той. — Какви, по дяволите, ги дрънкаш?

— Не се шегувам, Дейд — Хауърд беше твърд и не искаше да се огъне. — Опасно е. Има други, по-разумни начини. Сам знаеш. Щом чувстваш, че трябва да се направи нещо, направи нещо друго. Каквото си намислил, е чисто самоубийство. Ще те съсипе.

— Какви глупости дърдориш мога ли да знам? — каза Дейд, ритна чекмеджето и се изпъна на стола. — Така ли ви учат да говорите в университета?

— Може да ти се вижда глупаво, Дейд, но аз мисля, че е далеч по-умно, отколкото да рискуваш. Вярно, не върви да ти говоря тъй, защото съм младши адвокат, ти имаш много по-голям опит от моя, но не мога да мълча. Искам да живея в Солисо и да си практикувам професията още години занапред, затова не мога да си представя, че ще стане, както си намислил. Хората ще кажат, че и аз съм замесен, защото всички знаят, че съм ти помощник. Не искам да имам нищо общо с тия неща и ако можех, щях да ги предотвратя. Рано или късно някой ще си отвори устата и тогава всички ще разберат, че ти си бил на дъното. Винаги се намира някой, който да си отвори устата. Знаеш. А от това полза няма. Откажи се, Дейд! Има други начини.

— Слушай, Хауърд Нюхаузър, дяволите да те вземат, като не ти харесва, подай си оставката и повече да не съм те видял в тая кантора!

— Ако постъпиш, както се заканваше, ще си я подам — рече Хауърд. — Ще трябва, Дейд.

Дейд дълго мълча и се взира в Хауърд. Запали цигара и подхвърли клечката към пепелника.

— Виж к’во, синко — най-сетне рече той и широка усмивка заля руменото му лице, — чуй какво ще ти кажа. Не ти се сърдя. Известно ми е как говорят младите хора и затуй от твоите думи не се засягам. На тази възраст човек има, както ние казваме, възвишени идеали и си въобразява, че трябва да ги подкрепя с нахакан език и също като гимназистите речи да държи и за оставка да намеква. С течение на времето ще почнеш по-философски да разсъждаваш, по-разумен ще станеш и постепенно ще се научиш да цениш практическата страна на живота както всички останали — Дейд се наведе към Хауърд. — Ти си каза думата, сега е мой ред да ти кажа нещо за твое добро. В този град съм живял доста по-дълго от тебе и вече добре зная как да го управлявам. Нали все трябва някой да управлява градовете! А този град си е мой и го управлявам, както си искам. Ето защо от никого не се боя. Това е пък моята дума. От никого!

Хауърд захвърли разкривените кламери в кошчето.

— Чу ли какво ти казах, синко?

— Чух.

— Е?

Хауърд мълчеше.

— Чудесно, синко, чудесно — хилеше се Дейд. — Хайде сега, стига си мислил за оставка! Докато си при мене, пред теб се открива прекрасно бъдеще. Само за няколко години ще те направя богаташ. Дори мога да ти обещая. Уверен съм. При това нямам предвид да си губиш времето по адвокатски кантори с разни клиенти, които плащат по пет долара. Това е работа за неспособните. Имам предвид много пари, големи пари. Вече съм разработил план за недвижимите имоти оттатък Пийчтри стрийт и от тях почнаха да капят дивиденти, големи дивиденти. Преди много време си поставих за задача да натикам всички негри в тоя квартал и така да ги притисна, че и на инч да не могат да припарят ни насам, ни натам, без да ми платят за това суха пара. Закупих всички имоти наоколо — веднъж за неплатени данъци, друг път на ликвидационни разпродажби — и сега лека-полека купувам и вътре в квартала. Като ги държа по този начин натъпкани, тук стисна, там стисна и малко по малко повишавам наемите. Скоро в града няма да остане чернокож, който да не ми плаща наем, какъвто си поискам. Сега нали разбираш защо имам нужда от едно умно и способно момче като тебе? Да ми помага — Дейд замълча, но Хауърд продължаваше да стиска уста. — Хайде, синко, да се върнем оттам, отдето почнахме. Няма да позволя в града да пристигне мулат, да се представя за бял и да наема стая в центъра! Един като пуснеш, току-виж и на другите им хрумнали подобни идеи. Ела тогава да гледаш! Моят план отива по дяволите! Затова на всички съм казал днес до залез слънце оная мулатка при Джени Ройстър да я няма! Майло Рейни и Джени Ройстър си знаят. Всички съм предупредил.

— Не съм сигурен дали си прав, като я мислиш за негърка — каза Хауърд. — Според мен е полуиндианка. Днес я срещнах на улицата.