Симеон Радев - Ранни спомени

Напротив, той бе много щедър и щедростта му го е хвърляла в големи финансови затруднения. В 1897 година, когато правителството на д-р Стоилов доби берат от Портата за трима български владици — в Битоля, Дебър и Велес, — той бе преместен в битолската епархия. При посещенията му в Цариград за отдих и за съвещание с екзарха никога не се връщаше оттам, без да носи скъпи подаръци и за високопоставени турци. Така той си създаваше приятелски връзки, ценни за успеха на неговата дейност.

Митрополит Григорий остави голям спомен в Битоля. Между друго той построи там митрополията. Деспотичен спрямо подчиненото му духовенство, наложителен в общината, вратата му беше отворена винаги за тия, които имаха нужда от неговото покровителство или от неговата помощ. От селата идеха с оплаквания от турски насилия; той никога не оставаше глух към тях. Застъпванията му пред турската власт бяха винаги енергични и смели. Представител на политиката на екзарха, той посрещна зле революционното движение и има впоследствие големи конфликти с местните ръководители на Вътрешната организация. Ставало бе дума да се вземат крайни мерки спрямо него. Но той бе неустрашим и не се преклони. Почина през 1906 година.

Един упрек има да направя спрямо неговата памет, а то е, че събори съвсем тъй наречената „Латинска църква“ в Охрид, която се намираше близко до църквата „Св. Климент“. Тя бе останала от времето на католишката пропаганда в седемнадесетия век, когато Охрид бе седалище на католически митрополит. Разрушена от турците, от нея стояха само стените. С голямо любопитство гледах по тях фреските. Григорий в своя религиозен фанатизъм не искаше да съществува в Охрид такъв един спомен.

Тома Давидов, запасен капитан от българската армия, бе родом от Ловеч. Близък другар на Борис Сарафов, той бе подпредседател на Върховния македонски комитет в София. За него ще имам случай да говоря по-късно.

Тетово, на границата между Македония и Албания, с албанци, от които пъшкаше българското население, му изглеждаше като заточение. Силното настъпление на сръбската пропаганда там създаваше, от друга страна, борби, за участието в които той, едва преди година свършил гимназията, не се виждаше подготвен. Но брат ми имаше такта на баща ми и добре се справи с всички трудности, които предвиждаше. След Тетово главен учител в Кочани и после в Криворечна паланка, той прекара голяма част от своето учителство в тоя дел на Македония, където българите имаше да отблъсват постоянно засилващите се и подкрепяни от турската власт сръбски удари. Оттам Екзархията го прати в Костур като главен учител и директор на ученическия пансион. И това беше пост на борба. Но докато на север българщината се бранеше против настъплението на сръбската пропаганда, тук тя настъпваше против остатъците от гърцизма.

Последното назначение на брат ми беше в Струмица, като училищен инспектор. И тук се водеше борба с гъркоманството, което напъваше последните си сили. Екзархът ми се сърди, когато в 1906 година повиках брата си в София. Той ценеше неговата преданост към службата, умението му да се постави добре пред гражданството, както и пред турските власти. Виждаше в него и един привърженик на своята политика. Действително, до като аз, твърде млад още, поех революционния път, брат ми смяташе, че трябва най-напред да се завърши с успех екзархийското дело. Но макар с тия възгледи, той имаше всичкото доверие на Вътрешната организация. През време на Илинденското въстание, намирайки се в Ресен през ваканцията, той е помагал всячески на започнатото народно дело, като образувал от нашата къща център, гдето селяни са идвали със своите съобщения. Майка ми казваше, че, за да крие получаваните книжа, зашивала ги под фустата си.

Йордан Иванов в своето ценно съчинение „Българите в Македония“ пише: „Архимандрит Теодосий заедно със своето ранно учителство в Солун нагласил и първата българска печатница. Тя изпърво работела полутайно в село Ватоша (Тиквешко), при даскал Камче, дето се печатали щампи на светци и църковни книжлета.“

Турската гимназия.

Едновременно с Шанова в Идадието се учеше Панчо Дорев, син на български книжар в Битоля. Той свърши правото в Цариградския университет, стана член на апелативния съд в Солун и подир младотурската реаолюция бе избран за депутат в турската камара, като кандидат на младотурския комитет. Българската академия на науките е издала от него два тома „Документи по българската история“. Подир Балканската война Панчо Дорев постъпи на служба а Министерството на външните работи и по едно време беше наш генерален консул в Будапеща.