Симеон Радев - Ранни спомени

Турците направиха голяма промяна и в обръщенията на учтивост на хората едни към други. Няма вече „Зати алинъс“ — вашата висока особа, няма „кулунус“ — ваш роб.

Да се възхищава човек от стихове, които не разбира, изключително поради звучността им, това няма да учуди никой човек, който знае що е поезия.

В 1937 година стана в Лондон чествуване на Пушкин по случай стогодишнината от смъртта му. Бях на събранието. Говориха двама души: бившият министър на външните работи, сър Семюел Хор, който през Първата европейска война бе ходил с мисия в Русия и бе научил руски, и известният английски поет Дринкуотър. Последният каза, че не разбирал руски, обаче като накарал да му четат стихове от Пушкин, почувствувал всичката им хубост поради тяхната музика. Същото чувствувал той и за Гъоте, макар да не знаел немски.

Абдул Хамид гледаше наистина с голяма враждебност и страх на това училище, основано при неговия предшественик, тъй като смяташе, че чрез французките учители и френските преподавания то е проводник на либералните идеи. Но да го затвори той не смееше поради съпротивата на Франция. Най-сетне малко преди младотурската революция той накара един подкупен от него французин, главен надзирател в лицея, да го запали уж по невнимание. Изгоряха горните етажи. Младотурското правителство го възстанови. То държеше много за него и повика добри учители от Франция.

Илдъзкьошк.

„През една хубава пролетна утрин.“

Известно е, че Ататюрк принуди всички турци да си изберат семейни (фамилни) имена.

Гърците изобщо се държеха много дръзко в Цариград. Тяхната многобройност и групирането им в отделни части на града им даваха особен кураж. Имаше на север от Пера един квартал, Татавла, дето турчии не смееше да влезе.

Гърците от Йоническите острови бяха голямо зло за общото спокойствие. От тях и особено от остров Кефалония излизаха тъй наречените „махеровгалти“, които лесно вадеха камата. Турската полиция не можеше лесно да ги обуздае, тъй като Гърция (това е немалко странно) се ползуваше в Отоманската империя от капитулациите, както великите сили. Гръцки поданик не можеше да бъде съден за углавно престъпление от турски съдилища, а трябваше да бъде пратен в Гърция и там да го съдят. Нека да отбележа, че именно благодарение на капитулациите, на които се радваше Гърция, Раковски можа да бъде спасен след историите му в Браила.

Буйствуващите елементи в Цариград не бяха, разбира се, изключително гръцки. Имаше ги от разни народности. Чувал съм да се разказва за един селянин от Ресенско, който върлувал в турската столица заедно с някои гърци. През 1876 година той заминал като доброволец в Сърбия. „Изпрати го руското посолство, Игнатиев“, разказваше баща ми.

Темането е един турски поздрав, който се извършва с издигане на ръката от сърцето към челото; при дълбок поздрав ръката тръгва при наведено чело чак от колената.

Много е желал, много е почнал, часът на смъртта го помете.

Dupre’ ни преподаваше и dessin lineare.

Както е известно, това завещание е апокрифно.

Правописът на думите е още по-мъчен в английския език.

На една вечеря във Вашингтон стана дума за това. Американците съжалиха нас, чужденците, че имаме да преодоляваме толкова големи мъчнотии. Ние отговорихме, че такива не виждаме много. Направи се тогава една проверка с някои особено мъчни думи. Излезе, че ние знаем много добре как те се пишат. Това предизвика известно учудване. „Няма нищо чудно в това, обясних, тъй като вие учите думите в семейството си, а ние от речника. Вашата памет за тях е слухова, нашата зрителна. Като научим някоя английска дума, ние едновременно научаваме как тя се пише.“

Той произнасяше: Шимеон, понеже, види се, беше overgnat.

Дъщеря на обезглавения английски крал Карл I и първа братовчедка на Людовик XIV.

Ще рече, френският език е език на ясната мисъл.

Вие ли, Симеоне?

Е добре, вашият Маларме е зле въоръжен със синтаксис. (Игра на думи. Разчленена, думата Маларме е равностойна във фонетическо отношение на израза зле въоръжен.)

Пясъчните необятности.

Преди всичко какво значи собствено това, което наричаме турчин? Турците са една безпримерна смесица на племена. Има потурчени албанци, гърци, българи, сърби; има кюрди, лазове (грузинци по произход), сирийци, араби от Месопотамия, египтяни и пр. Всичко това се е сляло наедно, без да могат да се различават съставните елементи, и въставлява понятието „турчин“. След като направих тази резерва, ще продължа мисълта си.