Симеон Радев - Ранни спомени

Бистра А. Цветкова и Вера П. Мутафчиева.

Костенурка.

Произнася се удължено: Иудова, Июдова.

Той беше баща на моя съученик Кирил Христов и дядо на сегашния световно известен наш певец Борис Христов.

Ние бяхме трима братя, Владимир, аз, по-малкият ми брат Христо, и пет сестри: Славка, Олга, две близначета, които умрели скоро след раждането ми, Елена и Цветана и подир тях Зора. Всичките ми сестри починаха на разни възрасти, най-възрастната на осемнадесет години.

Вехт, стар.

Как често са се чували тези думи „будали българи“ по адрес на нашия народ!

Разказах как в 1876 година, когато Дервиш паша минал през Ресен, първенците отишли да го молят да им се върне църквата, заграбена от гъркоманите, и той се обърнал към тях: „Ей будала булгарлар!“ При своите исторически издирвания аз попаднах на един брой от издавания в Одрин вестник „Едирне“, в който едно съобщение за Априлското въстание почваше с думите: „Бир такъм будала булгарлар…“

Со све, вместо: совсе, совсем = съвсем.

Куверта — френска дума, изместена сега у нас с руска: палуба.

Английски са знаели между политическите хора Ахмед Вефик паша, председател на турската камара от 1877 година, и великите везири Къбразлъ (Името се пише и: Кабразлъ, и Къбръзлъ.) Мехмед паша, женен за англичанка, и Кямил паша, и двамата родени на остров Кипър. Но това се изключения.

Репетиторът по положителните науки беше турчин от България, другият — сириец.

През 1917 г., замесен (заедно с известния по устрояването на Сараевското убийство сръбски офицер Димитриевич-Апис) в заговор против живота на принц-регента Александър, той бе осъден на смърт и разстрелян.

В началото на тази книга споменах за трите исторически личности от българското минало, които са били ученици в Галата-сарайския лицей: Тодор Каблешков, Константин Величков и Стоян Михайловски. От познатите хора там са се учили, между други, на които имената не зная, генерал Махаил Савов, бъдещ военен министър и главнокомандуващ българската войска през Балканската война; генерал Вълко Велчев, бъдещ дивизионен началник, един от авторите на контрапреврата в 1886 година; Д. К. Попов (Централния), бъдещ министър, преводач на Байрона, автор на прословутото „Кърваво писмо“, пратено от него до княгиня Клементина през време на емигрантството му; Харитон Генадиев, който малко време учи там, познат преводач, автор на френско-български речник. За Д. К. Попов се казва, не като бил ученик в лицея, решил някаква математическа задача, която била публикувана в един бюлетин на Френската академия — отдела за точните науки. От цариградските училища въобще е излязла преди Освобождението една бележита част от българската интелигенция.

Евлятларъм.

Любопитно е, че за Толстоя ми е говорил и друг един ходжа във влака между Серес и Драма, но за него ще говоря по-нататък. Питал съм се по какъв път бяха стигнали до тях неговото име и ученията му.

Арабските думи имат един корен от три съгласни и от тоя корен идат всичките словопроизводства. Така от трите букви х-к-м, които се произнасят „хюкюм“, което значи „власт, заповед, ред“ и пр., се вадят следните думи, употребявани в турския език: хеким — лекар, хаким — съдия, мехкеме — съдилище, махкюм — осъден, хюкюмет — правителство, хакимиет — суверенитет, хикмет — философия и др.

Сега пак бул. „Цар Освободител“ (добавка: 1994 г.)

Така бе в долните турски класове, но не и в горните. Там имаше като учители някои забележителни хора. Фейзи ефенди — поет, учител по персийски; Ата̀ бей — по официална кореспонденция, Абдурахман Шереф — автор на една турска история в три тома, който после ни стана директор — по турска история; поетът Тефик Фикрет — по турска литература. След младотурската революция той стана директор на лицея.

Както е известно, Ататюрк не само измени азбуката, като замени арабската с латинска, но и наложи една революция в самия речник. Много от персийските и арабски думи бидоха изхвърлени; взеха се някои думи от простия говор, други от тюркските наречия. Тук се появи голяма мъчнотия: в чисто турския език няма думи за абстрактните понятия; в някои случаи турците са взели сега французки думи, които идат в новообразувания език като кръпка и напомнят начина, по който арменките в Пера мешаха турските думи заедно с френски като например: „Дансе, дансе, фатиге олду̀м“, т.е. „Танцувах, танцувах, уморих се“. Когато преди години ми попадаше в ръцете турски вестник на новия език, четех думи като следните: „Истамбол университенън ректору“, когато тъй добре звучеше на стария турски език същото с думите „Истамбол дар-юл-фюнюн мюдюри“. Турският речник така дълбоко е променен, че когато на някои млади турци съм приказвал на стария литературен език, който съм учил в лицея, прави им впечатлението, което би направило на някой българин, ако някой му приказва с езика на патриарх Евтимий.