Симеон Радев - Ранни спомени

Охридските чалгаджии са прочути. Викаха ги в Ресен за сватби. Те не само свиреха, но и пееха. Много от песните им бяха патриотически. Пърличевите държаха главно място в тоя репертоар. В 1942 година охридски чалгаджийски оркестър дойде в София и даде концерт във Военния клуб. Публиката с радост слушаше техните възрожденски песни. Тоя оркестър отиде и в други градове на България. Навсякъде е имал голям успех.

Извън вароша има квартали, дето са се заселявали селяни. Месокастро, Кошища и пр.

В Охрид имаше освен българи, турци, албанци и четиристотин власи, които, както отбелязах по-горе, бяха спечелени за румънската пропаганда и държеха с българите. Евреи нямаше. Обаче в средните векове трябва да е имало тук не само еврейска колония, но и еврейски културен център. Това научих по една случайност.

Еднъж в Конгресната библиотека въа Вашингтон, чакайки да ми донесат някои поръчани книги, забелязах наредени близо до мен многобройните томове на еврейската енциклопедия на английски език. Полюбопитствувах да видя какво бе писано тук за България и по-специално за Македония.

Прочетох, че един покръстен евреин, Лео Мунк, станал охридски патриарх. Това не ме учуди. Тоя факт е известен на историците. Нататък прочетох, че през XIV век в Охрид бил роден един от големите еврейски книжовници — Бен Москони. Изненадващото за мене беше, че еврейската енциклопедия го нарича български учен. Взех след това немската енциклопедия. Намерих, че и тя така го нарича. Руската енциклопедия също казва; болгарский ученний. Това ме накара да се заинтересуаам за него.

Във Вашингтонската библиотека има между секциите на чужди езици и еврейска секция. В нея работят еврейски учени от европейските еврейски центрове. Имаше някои от тях, които като че ли бяха запазили сколуфите си от Галиция. При първото ми запитване за Москони те ми казаха, че той е познат учен и че има от него автобиография. След няколко дена те ми предадоха от тази автобиография следните редове, за които мислеха, че ще бъдат от интерес за мене. „Напуснах на младини отечеството си — Охрид, българско княжество, подвластно на Сърбия.“ Изселването на Москони станало в 1330 година, когато Охрид се включваше в пределите на Душаното царство. Това е единственото писмено свидетелство, което имаме за българския характер на този град от времето на цар Душана.

Еврейската енциклопедия говори и за друг един голям еврейски религиозен писател от Македония Исаак Бен Тобия, когото нарича също български учен. Исаак Бен Тобия бил родом от Костур и живял в единадесетия век.

При завладяването султаните раздавали на отличилите се бойци ленни владения под името зиамет и тимар.

През пролетта пристигна Андрей Ляпчев, който се бе завърнал за малко време от своето студентчество в Запад. Той бе минал през Петрино сам, пеша. Това предизвика голяма сензация; преди всичко, защото бе тръгнал сам по едно време, когато върлуваха разбойници и второ, защото не бе се чуло един човек от такъво семейство да пътува пеш.

Ляпчев не беше тогава още улегнал и сдържан. Неговият висок начин на говорене, нещо наложително, което имаше в държанието му и в небрежното му облекло — чувах всичко това да се коментира неласкаво от учителите. Той внесе у тях един вид смущение.

Хляб.

Пъдар.

За ролята на поп Маленков в Охрид и по-късно ще приведа следното свидетелство: „През 1910 г. бяха се разбунтували албанските племена около Черна гора. За тяхното усмиряване потегли от Анадола грамадна армия, под командата на Тургут паша. След като усмири албанците, последният, по нареждане от горе, трябваше да мени своя маршрут и да мине през Дебър, Струга, Охрид, Ресен, Битоля, за да сплаши и респектира българите, които са злото и за новия турски режим. Слушайки за грозния терор, що приложи Тургут паша по усмиряване албанците, страх и трепет вдъхваше у българското население идването към нашия край на тоя тиранин, облечен в неограничена власт. Бях личен свидетел в Охрид, когато пристигна армията на Тургут паша. Тя бе разположена на лагер по широките ливади край града, които бяха почернели от многохилядната велика сган. Страхът у населението бе такъв, че наредиха се молитвени четения от религиозните и набожни охридчани към техния покровител св. Климента, за да спаси града от грозящата го напаст. Помня още как митрополитският наместник, свещ. Хр. Маленков, утешаваше народа с чудотворната сила на св. Климента, която се била проявявала винаги в разни напастни времена за града, та и сега няма да остави светията да пострада българското население. И действително верата и надеждата спаси Охрид. Когато се явихме пред Тургут паша, като делегация от страна на българите, за да поднесем пред неговите стъпки верноподаническите чувства на българското население, той ни даде своите началнически съвети и ни увери, че на другия ден си заминава. Така мина това страшилище за българите и през Ресен, Битоля.“… (Авторът на горните редове по това време е бил наш училищен инспектор за цялата Охридско-Преспанска епархия.) — Георги Трайчев, Спомени от моето 40-годишно учителство (1889–1929). С., 1930 г., сс. 77–78.