При пеенето на тази песен в България са били направени спонтанно две поправки: „Махнете се“ (гърци) вместо „бегайте“ и вместо „не ви сакаме“ — „не ви щем!“ Ето цялата песен:
Докога, братя, мили българи,
докога гърците ще ни тъпчат,
чрез своето фенерско духовенство,
милото наше отечество?
Хайде да ги пропъдиме от нас,
от всички български градове;
да извикием всички со голем глас:
бегайте, гърци, не ви сакаме!
Защото сте причина станали,
та преди стотина години
народната ни патриаршия
с измама ни я усвоихте!
Где са нашите стари списания?
Где са нашите стари списатели?
Всичко, всичко на прах е станало,
от гръцката фенерска злоба!
Те со своите лъжи, клевети,
измориха и много българи;
и сегашните ни свети отци,
пратиха ги во заточение.
Синът на Димитър Узунов, Ангел Узунов, ми даде за баща си следната биографична бележка:
„Димитър Узунов е роден в 1842 година в гр. Охрид. Родителите му са били бедни. Д. Узунов е бил един от първите ученици в първото тайно българско вечерно училище в Охрид на братя Мустреви. Кюркчийският еенаф в Охрид, който е образувал фонд за поддържането на българските училища в града, виждайки неговите способности и понеже е бил беден, го изпратил в Цариград да следва курса по български език. В Цариград Д. Узунов се запознал и се сближил с мнозина от дейците по Черковния въпрос.
След завръщането си Д. Узунов последователно е учителствувал в Охрид, Струга, Битоля, Кукуш и др. Д. Узунов като учител в Охрид е въвел българския език в първоначалното училище; а Григор Пърличев го въведе от своя страна в класното.
Д. Узунов като учител а Охрид е бил един от активните членове в комисията, избрана от охридските граждани с предназначение да размишлява и да се грижи за всичко, което е трябвало да се предприеме от името на града против фанариотското иго.
През 1873 година, след смъртта на сръбския крал Михаил, мнозина интелигентни сърби дошли в Македония, за да водят агитация за въвеждането на сръбския език в училищата. Двама от тях дошли в Охрид са искали да бъдат назначени с незначителна заплата. Д. Узунов схванал техните скрити замисли и употребил всичките си сили, за да осуети назначаването им. Той заявил пред училищното настоятелство, че е готов да служи безплатно като учител през годината само и само да не се допуснат сръбските учители. Училищното настоятелство обмислило сериозно въпроса и сърбите не са били допуснати в училището.
През 1875–1876 година Д. Узунов бил учител в гр. Струга. Там Георги Чакъров, ценейки неговите способности и родолюбивите му чувства, въпреки бедността му се съгласил да му даде за съпруга своята първородна и хубава дъщеря Анастасия, тогава седемнадесетгодишна.
През 1879–1880 година Д. Узунов заминал за България, в София. Тук той е бил назначен за кратко време помощник-библиотекар в Народната библиотека. На следната година отново се завърнал а Македония като учител и училищен инспектор в Битоля, Охрид, Струга и Кукуш. В Битоля е бил учител заедно с Григор Пърличев.
През 1886–1887 година Д. Узунов бил назначен за директор на училището в гр. Куманово, където водил борба против сръбската пропаганда. На 9 октомврий 1887 година той починал внезапно там. Предполага се, че е бил отровен, защото през деня е бил на гости в едно сърбоманско семейство.“
От него е и следната бележка за Георги Чакъров:
„Георги Чакъров е роден в гр. Струга в 1829 година, а е починал през 1892 година, на 63-годишна възраст. В Струга е учил на гръцки при учителя Евгенидис, грък. Учил е и в Охрид и Тирана, също на гръцки. Дълги години е бил избиран като представител на християнското население в Охридско и Стружко пред каймакамина и кадията в Охрид за разрешаване на съдебни спорове. (Иска да каже, че е бил член в административния съвет на каазата — С. Р.). Той се е ползувал с голямо уважение не само пред християнското население, но и пред турците.
Г. Чакъров е сподвижник на братя Миладинови и виден народен деец по черковния въпрос в Охридско и Стружко. През 1876 година е бил български депутат в отоманския парламент на Митхад паша в Цариград. Неговият род — синове и внуци — даде видни революционери; борци за свободата на Македония: Александър Чакъров, Славка Чакърова-Пушкарова, Христо Узунов, Христо Матоа, Милан Матов и др.
Семейството на Георги Чакъров в Струга е познато не само като патриотично, но и като най-гостолюбиво. Винаги там са гостували, когато са идвали в Струга, всички македонски общественици-революционери, владици, консули и др.
Читать дальше