Симеон Радев - Ранни спомени

Георги Чакъров бил близък другар и приятел на Григор Пърличев.“

По тая граматика бе учил и брат ми Владимир в Битоля. Тя бе разпространена в българските училища в Македония, може би защото бе печатана в Цариград и минала под турска цензура. Особеното в нея беше употреблението на ѫ. Така например наместо „кѫщата“ в нея се пишеше „кѫщѫтѫ“.

Аз напуснах Охрид в 1892 година и след това половин век не бях виждал Лев Огненов. В 1941 година получих писмо от него. Той ми говореше за една беда, в която бе попаднал, и търсеше моето съдействие като негов ученик.

След Междусъюзническата война, когато сърбите унищожиха българските училища и разпръснаха българските учители, той бил дошъл в България и постъпил като иконом в Червения кръст. След малък престой в София се върнал в Охрид и там останал да живее. Той бе вече стар и се радвал, че доживял да види Македония свободна и присъединена към общото отечество. Но ето, че един гръм пада върху него; Когато служил в Червения кръст, имало един чиновник, подчинен нему, който направил някои нередовности. Малко след като се настанила българската власт в Македония, в Министерството на финансите разтворили тефтерите и финансовият началник в Охрид отишъл да му каже, че е бил, неотчетен, и му заявил, че ако не внесе в даден срок надлежната сума, ще отиде в къщата му с изпълнителен лист. Можем да си представим каква трагедия е било това за него. Когато целият Охрид ликувал, той бил посрамен. Щом получих писмото му, отидох при финансовия министър, казах му кой е Лев Огненов, обясних му какво негодувание ще се появи в Охрид, дето той бе така високо почитан, ако българската власт отиде да му продава вещите. След това поисках от финансовия министър да телеграфира на финансовия началник да посети лично Лев Огненов, да се извини пред него и да му заяви, че въпросът за станалите нередности ще бъде уреден с предложение до Народното събрание в идущата му сесия. Че можах да възвърна спокойствието на един мой стар учител, тъй много обичан от мен, е един от най-хубавите спомени в моя живот. Когато отидох в Охрид, той ме разцелува и държа дълго ръцете ми. Радвах се да видя и съпругата му, госпожа Поликсени, която тъй мило бе ме посрещала, когато, ученик, отивах у тях. Жена ми беше с мен. Ние вечеряхме четиримата в малката градинка, пълна с цветя; една чешмичка шуртеше и добавяше към нейната прелест. Лев Огненов бе остарял, но оставаше все със същата изисканост в облеклото и с физиономията си на патриций. Той почина през 1953 година.

Луиза.

Клио Самарджиева е една от героините на революционното движение; както Славка Чакърова, и тя лежа в турския затвор. Срещнах я у Славка Чакърова и разменихме спомени от миналото.

В Охрид бяха побългарили вече едно от гръцките имена. Василка се казваше Царева. И в Ресен стана едно побългаряване на чуждите имена чрез превод. Така Ставре стана Кръстьо, Сотир — Спас, Теохар — Божидар, Игнатия (латинско име) — Огненка, Тодорка — Богдана и пр. Едно любопитно кръстно име се яви след Илинденското въстание, някои селяни кръстиха момичетата си Возстанка.

Синът на Янаки Стрезов, д-р Г. Стрезов, бе един от известните адвокати в София. Един син на Андроник Йосифчев беше член на апелативния съд в Русе.

Робевите са много старо семейство в Македония, сигурно едно от най-старите. В края на XVIII век Стефан Робев (починал 1814 година) основал в Охрид голяма търговска къща. Неговите предприемчиви и образовани синове, Ангел (починал 1869 година) и Тасо (починал 1869 година), разширили търговията и основали клонове в Битоля и Виена с представителства в Лайпциг, Триест, Зара, Белград, Свищов, Пловдив, Цариград и на стоковия панаир в Узунджово.

Джеладин бей построил в Охрид няколко сарая. Според Никола поп Стефанов имал също по един в Струга и в Ресен. В Ресен за подобно нещо не съм чувал от никого.

Всичките.

В Охрид били докарани и други робини от Гърция. Добри християни ги откупували. Някои от тях били омъжени сетне в Охрид. Споменаваха се даже семействата, в които те влезли. Едно от тия семейства било Чаулевото, от което произлиза познатият в македонското движение Петре Чаулев.

В песента се казва: