Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

От резбованата кутийка за накити си извади любимия — една кесиера. Беше съжалявала, че не може да си я носи тук, но дори след шест години ръцете й не бяха забравили как да сплетат тънката златна верижка в косата й тъй, че малкият сапфир да увисне по средата на челото й. Огледа се в стенното огледало с резбованата дървена рамка и се усмихна. Може и да й липсваше все още лишеното от възраст айезседайско лице, но вече приличаше на лейди Моарейн Дамодред, а лейди Моарейн Дамодред умееше да върти руля на Слънчевия дворец там, където подмолните течения можеха да те придърпат надолу още на петнайсет или шестнайсет години. Сега вече бе готова да кормува по теченията и тук. Нагласи шала със сините ресни на раменете си и излезе да потърси Сюан. Намери я в коридора, също загърната с шал.

Първата Сестра, която видяха, Натасия, стройна салдейка с тъмни скосени очи и високи скули, която беше снизходителна учителка, ги упъти към стаите на Еадит, като пълните й устни леко се изкривиха от отвращение. Моарейн се зачуди дали Натасия изпитва някаква неприязън към Еадит — определено щеше да е странно да я показва открито, но самата Еадит повтори изражението почти точно, докато ги водеше към високите, покрити с възглавнички столове пред широката камина на дневната й, в която подскачаха пламъци. И застана да си стопли ръцете, сякаш не изпитваше охота да заговори. Нямаше нито предлагане на чай или вино, нито нещо като „добре дошли“. Трите клетви стегнаха Моарейн още по-силно. Мълчиш си, слушаш и наблюдаващ.

Дневната на Еадит беше по-голяма от техните, с корниз, изваян на вълни, и с два гоблена на цветя и яркоцветни птици на стените, макар че стойките на лампите бяха също толкова семпли. Масивните мебели бяха от тъмно дърво, инкрустирано със слонова кост и тюркоаз, освен деликатната масичка, която сякаш беше изваяна от кост. За времето, през което Еадит бе обитавала тези стаи, беше добавила тук-там по нещичко от себе си, просто някоя висока ваза от лъскавия порцелан на Морския народ, някоя широка купа от ковано сребро или две кристални фигурки, на мъж и жена, протегнали ръка една към друга на перваза над камината. Всички тези неща не говореха нищо на Моарейн, освен че белокосата Сестра има добър вкус и сдържаност. Мълчиш, слушаш и наблюдаваш.

Сюан се гърчотеше в стола си с възглавнички и като че ли се канеше да стане, когато Еадит най-сетне се обърна с лице към тях. Скръсти ръце под гърдите си и вдиша дълбоко.

— От шест години ви учат, че втората най-голяма грубост е да обсъждате открито нечия мощ в Единствената сила. — Устата й отново се изкриви за миг. — Всъщност и на мен самата ми е трудно да го правя сега, колкото и да е наложително. От шест години настоятелно ви разубеждават да мислите за своята мощ в Силата, или на която и да е. Сега трябва да се научите да сравнявате мощта си с всяка Сестра, която срещнете. След време това ще се превърне в навик и ще го правите, без да мислите, но докато стигнете до този момент, ще трябва да внимавате много. Ако друга Сестра стои по-високо от вас в Силата, от която и Аджа да е, ще трябва да я зачитате. Колкото по-високо стои, толкова по-голямо е зачитането. Провалът в това отношение е третата по големина грубост, макар и трета само на косъм. Най-обичайната причина младите Сестри да бъдат наказвани е грешка от този род, а тъй като наказанието се определя от обидената Сестра, то рядко е леко. Месец или два Принудителен труд или Лишение е най-малкото, което можете да очаквате. Умъртвяване на духа или Умъртвяване на плътта не са необичайни.

Моарейн кимна замислено. Разбира се. Това обясняваше почитта на Елайда към Мейлин, както и покорството на Рафела пред Леане. И Кабриана; Кабриана съвсем не беше кой знае колко силна. Тази мисъл я затрудни. Когато Бялата кула искаше да те обезкуражи за нещо, наистина те обезкуражаваше много добре. Светлина, Кулата изтръгваше нещо от теб, след което те караше да използваш същото това нещо, за да определиш ранга си. Каква бъркотия. Добре поне, че двете със Сюан бяха почти еднакви по мощ и вероятно щеше да остане така, докато не стигнат пълния си потенциал. Дотук се бяха движили в крачка. Щеше да изглежда неестествено, ако Сюан се окажеше принудена да я „зачита“.

— А трябва ли да им се подчиняваме? — попита Сюан, която най-сетне се предаде и стана, а Еадит тежко въздъхна.

— Мисля, че бях съвсем ясна, Сюан. Колкото по-високо стои ад теб, толкова по-голямо е зачитането. Наистина мразя да говоря за това, тъй че моля те, не ме карай да се повтарям. Важи и обратното, разбира се, но запомнете, че това не се прилага, ако вашата Аджа или Кулата е назначила някоя над вас. Ако сте включени в някоя делегация например, се подчинявате на пратеничката на Кулата, както бихте се подчинили на мен, дори едва да е стигнала до изпита. Така. Набих ли ви го ясно в главите? Добре. Защото аз самата изпитвам спешна нужда да си измия зъбите. — И ги изкъшка набързо от стаите си, сякаш наистина се канеше да изтича за солта и содата.