Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Това никак не прозвуча добре на Моарейн и тя се спогледа предпазливо със Сюан. Е, никоя от двете нямаше някакви специални дарби. Но за каква опасност се канеше да ги предупреждава Еадит? Опасност, дори и тук. Искаше й се да попита трите Сестри, които ги придружаваха по коридора, но беше сигурна, че информацията трябва да дойде от Еадит, и то насаме; иначе просто щеше да им го каже там и веднага. Светлина! В новия им дом можеше да има толкова подмолни течения, колкото в Слънчевия дворец. Определено подходящ момент за предпазливост. Момент, в който да слушаш, да наблюдаваш и много да не говориш.

Апартаментите, избрани за нея и Сюан, се оказаха един до друг, малко встрани от главния коридор, всеки с просторна спалня, голяма дневна, гардеробна и кабинет, с камини от ваян мрамор — пращящият огън бе отнел хладината на въздуха. Лъскавите стени бяха голи, но по подовете със сини плочки бяха проснати пъстри килими, някои с ресни, от половин дузина държави. Мебелите също бяха безразборно подбрани, тук масичка, инкрустирана с бисери по кайриенска мода отпреди сто години, там стол с резбовани на лозници крака от Светлината само знаеше къде, а лампите и огледалата бяха в толкова много стилове, колкото бяха самите лампи и огледала, но нищо не беше нито олющено, нито спукано, и всяко късче дърво или метал беше излъскано до смътен блясък. Вещите, които бяха оставили в стаите си на Посветени, бяха донесени и четката и гребенът на Моарейн бяха поставени на мивката, дъсчицата й за писане на писалището в кабинета й, кутийката за накити на една странична масичка в спалнята, като всичко това вече беше белязало стаите й.

— Мислехме, че ще ви хареса да сте близо — каза Аная, след като приключиха в дневната на Моарейн. Кайрен и Кабриана стояха от двете й страни на извезания килим и я поглеждаха толкова често, колкото Сюан и Моарейн. Говореха помежду си с лекотата на дълго приятелство, но Кайрен и Кабриана явно се водеха по Аная. Беше много скрито, но явно за очите на жена, обучена в Слънчевия дворец. Не че означаваше нещо — във всяка група имаше по едно лице, което се налага над другите — но Моарейн все пак си го отбеляза.

— Може други стаи да си изберете, ако пожелаете — добави Кайрен. — Имаме твърде много празни, макар да се боя, че в повечето ще е прашно като в най-занемарените мазета. — Тя скоро щеше да напусне Тар Валон, споменала беше небрежно за някаква работа, която имала в Тийр. Възможно ли беше да е една от търсачките на Тамра? Нямаше как да се разбере. Едни Айез Седай непрекъснато напускаха Кулата, други се връщаха.

— Ако искате да си смените стаите, мога да уредя да ви ги почистят — каза Кабриана и надигна полите си, сякаш беше готова да хукне да го направи тутакси. Прозвуча едва ли не обезпокоено! Ама защо се държеше така странно? Явно беше най-нископоставената от трите, но по същия начин се държеше и към нея и Сюан.

— Благодаря ти, няма нужда. — Тя опипа с пръсти дантелата по ръба на една възглавничка за стол и се опита да каже че стаите са много хубави — трите Сестри, изглежда, бяха подготвили всичко, въпреки че килимите и мебелите бяха подарък от Аджата — но езикът й отказа да излъже, затова се задоволи с: — Тези са повече от подходящи. — Всяка възглавничка до последната в стаите имаше дантелени дипли, а също така и калъфите на завивките по леглата и калъфите на възглавниците. Дори някои от диплите като че ли имаха дипли! Стаите щяха да станат повече от удобни, но след като се махнеха всички тия финтифлюшки. Сюан всъщност се беше усмихнала на дантелата по леглото си, сякаш щеше да й хареса да спи в това море от пяна. Моарейн потръпна от тази мисъл.

Предложи им чай или греяно вино, преди да се усети, че представа няма откъде ще ги вземе, но Аная отвърна, че сигурно горят от желание да се преоблекат и да закусят, а другите две кимнаха в съгласие.

— Храната може да почака — заяви Сюан, след като вратата се затвори след трите Сестри. — Първо Еадит. Случайно да се сещаш какво има да ни казва? На мен ми звучи като твоята Игра на Домове.

— Първо Еадит, после закуската — съгласи се Моарейн, макар че от миризмата на топла каша и варени кайсии от покрития с кърпа поднос устата й се напълни със слюнка. — Но нищо не ми хрумва, Сюан. Нищичко. — Но наистина напомняше за Даес Дай-мар.

В гардеробната бяха окачени четири рокли от синя вълна, добре скроени, но без украса, две от които с разцепени за езда поли, и тя облече една с цяла пола, като постави обшитата с пъстри ивици бяла рокля на Посветена в панера за пране. Малкото бележниче прехвърли от бялата чантичка, която щяха да приберат, в простата синя чантичка за колан, която намери в обемистия гардероб. Дори и тук, а може би особено тук, в чантичката щеше да е по на сигурно. Не се изненада, че роклята й се оказа съвсем по мярка. Казваха, че Кулата знае за своите посветени повече, отколкото шивачките и фризьорките им, взети заедно. Не че си беше имала такива от доста време, разбира се, липса, която смяташе да поправи. Поне с шивачката. Беше свикнала да носи косата си падаща свободно, но щяха да й трябват повече от четири рокли, преди да напусне Тар Валон, при това и от вълна. Коприната никак не беше евтина, но пък й стоеше чудесно.