Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

— Другите можете да ги чуете по-късно — каза Рафела и намести шала на раменете си. — Но гледайте да ги научите всички много бързо. Някои са наложени стриктно като закона на Кулата. Според мен с всички трябва да е така, но с някои поне е.

— Стига де, Рафела — каза Леане и двете с мургавата Сестра хванаха по една от месинговите дръжки, бутнаха ги и отвориха крилата.

Не преляха. Това може би беше поредният обичай. Язденето щеше да е неприятно в следващите няколко дни и тя смяташе да използва цялото си време, докато се оправи достатъчно, за да напусне града, в запомнянето на тези обичаи, поне онези, които бяха наложени. Не смяташе да започне издирването си и да я забави нещо толкова глупаво като това, че не е облечена от глава до пети в синьо в първия ден на месеца. Светлина, този поне не можеше да е наложен. Ала все пак щеше да е по-безопасно да е сигурна.

Двете със Сюан престъпиха прага и се спряха изумени. Синята беше предпоследната Аджа по брой, след Бялата, но всички Сини сестри, които в момента се намираха в Тар Валон, се бяха подредили в шпалир около главния коридор, и всички освен Аелдра — загърнати официално в шаловете си.

Аная първа пристъпи напред и ги целуна по бузите с думите:

— Добре си дошла у дома, Сестро. Дълго те чакахме. Аелдра ми каза как ми е откраднала баниците — добави тя и подръпна шала си раздразнено, което си беше чиста преструвка, смехът й веднага го издаде. — Не беше честно от нейна страна да се възползва така от положението си.

— Или моите може би, ако бях малко по-бързичка — рече Кайрен, след като им поднесе официалния поздрав. Беше красива жена, не много висока, усмивката й не се връзваше много със студените й сини очи. — Може ли поне да се надяваме, че не ви бива много в печенето? Аелдра си пада по щуротиите почти колкото вас двете и ще е много хубаво, ако й се плати, както заслужава.

Моарейн се засмя и гушна Сюан през кръста. Не можеше да се сдържи. Наистина си беше у дома. Двете си бяха у дома.

В отсека на Синята липсваше пищността на Зелената и на Жълтата, макар да не беше толкова простовато като в Кафявата или Бялата. Яркоцветните зимни гоблени по главния коридор представляваха сцени с пролетни градини и ливади с диви цветя, поточета, ромолящи по камъни, и птици в полет. Лампите на стойките до белите стени бяха позлатени, но с много пестелива украса. Само подовите плочки, във всички оттенъци на синьото, от светло утринно небе до тъмновиолетов здрач, подредени във вълниста шарка, създаваха известно впечатление за величественост. Двете бавно застъпваха по тези вълни и получиха целувки за добре дошли още трийсет и девет пъти, преди да стигнат до Еадит и другите две Заседателки.

— Стаите са ви приготвени — каза им кръглоликата Сестра, — с подходящо облекло и малко закуска, но се преоблечете и хапнете бързо. Има неща, които трябва да ви кажа, неща, които трябва да знаете преди наистина да стане безопасно да пристъпите извън този отсек. Или дори да влезете вътре, честно казано, въпреки че повечето са толерантни към нова Сестра. Кабриана, ще ги заведеш ли?

Една светлоока Сестра, със светлоруса коса, висяща почти до кръста й, просна широките си поли на сини ивици в лек реверанс. Далеч не всички Сестри предаваха уроци и Моарейн не я познаваше. В погледа й имаше свирепа прямота, подходяща по-скоро за Зелена, ала тонът й беше много хрисим, когато отвърна:

— Както кажеш, Еадит. — И към Сюан и Моарейн, почти също толкова хрисимо: — Бихте ли дошли с мен, моля? — Беше много странно, тази смесица от свирепост и… ами, кротост като че ли беше най-точната дума.

— Тя ли е Първата Отсяваща? — запита предпазливо Моарейн, след като се отдалечиха от Еадит достатъчно, за да не може да чуе. А и никоя друга, надяваше се. Събралите се Сестри вече се пръскаха по една и по две и сваляха шаловете си.

— О, да — каза Аная, след като двете с Кайрен се присъединиха към тях. Кабриана беше отворила уста да отговори, но я затвори, без да възрази, че са я изпреварили. — За Първата Отсяваща е необичайно да бъде и Заседателка — продължи Аная, — но за разлика от някои други, Сините използваме докрай способностите.

Сгънала шала си, преметнат през ръката, Кайрен кимна.

— Еадит е може би най-способната Синя в последните сто години, но ако беше Кафява или Бяла, щяха да й позволят да се запилее накъдето си ще.

— О, да — каза Кабриана и цъкна с език. — Някои Кафяви сестри са пълен срам. Като Заседателки поне. Но на Кафявите умовете им винаги се отвяват нанякъде. Все едно, можете да сте сигурни, че каквито и таланти да имате, ще им намерим най-доброто приложение.