Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

— Свърши се наполовина — каза високо Амирлин, — и Бялата кула е всечена в костите ти. — Но не довърши церемонията. Взе Палката и я постави в ръцете на Сюан. Моарейн едва потисна усмивката си. Беше готова да разцелува Тамра.

От страна на Сюан нямаше нито потене, нито охкане. Тя изреди Клетвите с ясен и силен глас, без дори да мигне, докато всяка от тях се утаяваше в нея. Никакво физическо затруднение не можеше да изкара Сюан от равновесие; тя никога не се разплакваше, докато Елайда не свършеше, никога не проливаше сълза, докато не напуснеха кабинета на Мириън. Имаше сърце на лъвица.

— Свърши се наполовина и Бялата кула е всечена в костите ти — заяви Тамра и отново постави Клетвената палка на възглавничката на Аелдра. — Сега стани, Айез Седай, и избери своята Аджа, и всичко ще е свършено, което може да се свърши под Светлината.

Колкото и хладнокръвие да беше проявила Сюан, изричайки Клетвите, се надигна не по-малко вдървено от Моарейн, с което двете приклекнаха официално в реверанс и се наведоха да целунат пръстена на Амирлин.

Заедно закрачиха към Сините сестри. Бавно, с толкова изящество, колкото им беше по силите, и без да се държат за ръце — това вече не минаваше. Като всички Посветени, често пъти бяха обсъждали в коя Аджа могат да влязат, обсъждаха качествата и недостатъците им, сякаш знаеха повече от онова, което, се виждаше на повърхността, ала през последната година или малко повече тези обсъждания бяха само за да докажат избора, който бяха направили. Сините се стремяха да поправят грешки, което не беше същото като търсенето на справедливост, като Зелените и Сивите. „Следовнички на Каузи“, беше наричала Сините и главното „К“ съвсем ясно се долавяше в тона й. Моарейн не можеше да си представи, че ще се числи в друга. Сюан се усмихваше, нещо, което не беше много редно, но пък и самата тя усети, че го прави, и не можеше да махне усмивката.

След като избраната от тях посока се разбра, Сестрите от другите Аджи започнаха да поднасят реверансите си на Амирлин и да си тръгват, първо Жълтите, после Зелените, плъзгаха се и се изнизваха от залата със своите Заседателки, повели царствената процесия. Напуснаха и Кафявите, после Белите. Какво предопределяше реда, Моарейн не знаеше, но след като напуснаха и Червените, Тамра се плъзна след тях през залата. Това, което предстоеше, си беше само за Сините. Аелдра остана да гледа.

Трите останали Заседателки се струпаха, докато меднокожата Леане, жилава и висока като мъж, се наведе да положи шала със сините ресни на раменете на Моарейн, а тъничката мургава и красива Рафела правеше същото със Сюан. Никоя от двете все още не бе придобила лишеното от възраст лице, но достойнството си носеха като плащове. Заседателките бяха самото въплъщение на достойнство.

Възпълничката Еадит, с дълга до кръста бяла коса, целуна по двете бузки Сюан, а после и Моарейн, и промълви на всяка:

— Добре си дошла у дома, Сестро. Дълго те чакахме.

Анлий, с мрачно застиналото лице, побеляла, със синя рокля на зелени ивици и с почти толкова пръстени и гердани, колкото беше носила Гитара, повтори целувките и думите, а след нея Лелейн, чиято тържествена физиономия се разпукна в усмивка, щом проговори. Лелейн ставаше много красива, щом се усмихнеше.

— Добре си дошла у дома, Сестро — рече Лелейн и се наведе да целуне Моарейн. — Дълго те чакахме.

Аелдра също ги целуна по бузите и изрече думите, след което изненадващо добави:

— И двете ми дължите по една баница, направена от собствените ви ръце. При нас е обичайно за шестата Сестра, която ви целуне за добре дошли.

Моарейн примига и се спогледа със Сюан. Така изведнъж ли свърши церемонията? Баница? Съмняваше се, че Аелдра ще изяде нейната. Тя в живота си нищо не беше готвила.

Еадит цъкна с език и намести шала на ръцете си.

— Ама наистина, Аелдра — каза строго тя. — Това, че тези двете си позволиха да престъпят границата в толкова отношения, все още не е повод ти да забравиш за достойнството си. Така. — Вдигна ръце и дългите сини копринени ресни се развяха. — Възлагам ти, Леане Шариф, да придружиш Моарейн Дамодред, за да види Бялата кула, че една Синя сестра е дошла у дома. Възлагам ти, Рафела Циндал, да придружиш Сюан Санче, за да види Бялата кула, че една Синя сестра е дошла у дома.

Еадит подбра със себе си Аелдра и поведе другите Заседателки извън залата, но останалите като че ли не бяха свършили.

— Обичаят е нещо скъпо и не бива да се позволява да закърнее — заяви Рафела и изгледа поред Сюан и Моарейн. — Ще продължите ли до отсека на Синята Аджа, облечени в Светлината, както изисква обичаят? — Сюан се вкопчи в шала си, сякаш се канеше никога да не го смъква от себе си, а Рафела добави припряно: — И с шала си, разбира се. Да покажете, че не ви трябва друга закрила, освен Светлината и шала на Айез Седай.