Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Нейната сутрешна каша все още си беше достатъчно топла и тя боязливо приседна на покрития с дебела възглавничка стол до масата, но преди да е изяла втората си хапка, влезе Аная. Мощта на Аная в Силата беше почти колкото на Цеталия, тъй че Моарейн остави сребърната лъжица и стана.

— Щях да ти кажа да си седнеш и да се нахраниш — каза с майчински тон жената, — но Тамра изпрати една новачка да те заведе. Казах й, че аз ще предам съобщението, защото исках да ти предложа Цяр. В някои отношения може да помогне със стягането от Клетвите.

Моарейн се изчерви. Разбира се, всички вече го знаеха. Светлина!

— Благодаря ти — каза тя, както заради Цяра — стягането не намаля и на косъм, но наистина след него й стана много по-удобно — така и за намека. Ако не беше длъжна да става заради нея, то със сигурност не беше длъжна да й се подчинява. Освен ако Аная не беше просто вежлива, разбира се. За малко да въздъхне. Още наблюдения щяха да й трябват, преди да стигне до по-сериозни заключения.

След като напусна отсека на Сините, плътно загърната с шала — засега смяташе изобщо да не се разделя с него; първо на първо, помагаше срещу студа — Моарейн се зачуди какво ли може да иска от нея Тамра. Веднага й хрумна една възможност. След като двете със Сюан вече бяха Сестри, Тамра може би беше решила да ги включи към търсачките. В края на краищата, те вече знаеха. Нищо друго не й се струваше логично. Стъпките й се ускориха нетърпеливо.

— Но аз не искам работа — възрази Сюан и коремът й отново изръмжа. Чувстваше се изцедена след няколкото часа в жилището на Цеталия, толкова пълно с книги и сандъци, натъпкани с хартии, че като че ли беше по-скоро на Кафява. А жената сякаш изобщо не беше и чувала за възглавнички на стол. Столовете й бяха корави като камък!

— Я не бъди глупава — отвърна пренебрежително сивокосата жена, кръстосала крака, и хвърли небрежно последните страници, които беше дала на Сюан, върху писалищната маса, затрупана с цяла педя други листове. — Никак не се справяш зле като за начинаеща. Трябваш ми, и точка. Ще те чакам тук на Втория гонг след разсъмване. Хайде върви да хапнеш нещо. Вече си Айез Седай — не можеш да обикаляш така и да куркаш като съдрана гайда.

Нямаше смисъл да се възразява. Проклетата жена беше дала ясно да се разбере, че последователните възражения се приближават опасно до грубостта според списъка й. Проклета, проклета жена! Сюан не допусна и сянка на гняв да се изпише на лицето й, урок, научен много преди Тар Валон. По рибарските кейове показът на гняв или на страх можеше да доведе до неприятности. Понякога можеше да доведе до нож, забит в гърба ти.

— Както кажеш, Цеталия — промърмори тя, което й спечели още едно вдигане на вежди, и едва се сдържа да не закрачи гордо към изхода. Навън обаче закрачи гордо, и Тъмния да вземеше дано всяка, на която можеше да не й хареса!

Огън да я гори дано, защо се оказа толкова глупава, че да се остави тая жена да я подведе така? Моарейн я беше посъветвала да е предпазлива, но вместо това тя се беше опитала да заличи съмнението в проклетия тон на проклетата Цеталия. Неопитните ръце на кърмата вкарваха лодката в плитчините, ако не я прекатурят преди това. Необмисленото й държане означаваше, че няма да може скоро да напусне Кулата. Не и години наред, докато не станеше достатъчно силна, за да може да каже на Цеталия какво да направи с проклетата си работа. Добре поне, че не беше впила ноктите си и в Моарейн. С нейния начин на мислене тя щеше да се окаже великолепна помощничка на Цеталия.

Гладна или не, тръгна да потърси Моарейн, вместо да обядва, за да я уведоми, че ще трябва да търси сама. Усмихна се. В едно нещо поне Цеталия грешеше. Моарейн не беше хубавичка порцеланова кукличка; беше красива порцеланова кукличка. Външно поне. Виж, вътрешно, онова, което имаше значение, беше съвсем друга работа. Първия път, когато я видя, Сюан беше сигурна, че кайриенското момиче ще се пропука само за няколко дни като раковина. Но Моарейн се беше оказала корава колкото нея, ако не и повече. Колкото и пъти да я събореха на земята, вдигаше се на крака тутакси. Моарейн не знаеше какво означава „предавам се“. Тъкмо заради това се изненада, като я намери отпусната вяло на стола в дневната й, с шала, преметнат на облегалката, и с кисело изражение. От зеления чайник на подноса лъхаше на горещ чай, но белите купички изглеждаха неизползвани.

— Какво стана с теб? — попита Сюан. — Не си си спечелила някое наказание все още, нали?