Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Тук нямаше пейки, а столове с ниски гърбове, резбовани също като краката на масите, и докато в тяхната трапезария Посветените ядяха това, което е приготвила кухнята, една млада слугиня с Пламъка на Тар Валон на гърдите приклекна пред тях в реверанс, след което зареди какво може да им предложи кухнята с напевен гласец на жена, която го прави често. Докато Посветените се хранеха в тежки гледжосани глинени съдове и трябваше да се обслужват и да мият сами чиниите си, същата слугиня им донесе яденето върху сребърен поднос, в блюда от тънък бял тарабонски порцелан, изрисуван с Белия пламък на Тар Валон по ръбовете. Тарабонският не можеше да се сравни с онова, което се внасяше от островите на Ата-ан Миере, но и никак не беше евтин.

Сюан се оплака, че рибата й била с прекалено много подправки, но остави само костите и се озърна, сякаш си мислеше да си поръча още. Моарейн си беше поръчала гъста супа със зеленчуци и телешко, но разбра, че няма много апетит, и накрая хапна само една филийка черен хляб и изпи чаша чай. Трябваше да се измъкне, но спасение нямаше. Да изостави задачата, възложена й от Амирлинския трон, беше немислимо. Може би Съветът щеше да реши, че планът е неосъществим. Никоя не беше говорила с нея по въпроса, откакто Цутама я попита дали не си е мислила да стане кралица на Кайриен. Можеше така да решат. Нищожна надежда, но по-добро не можеше да измисли.

Щом се върнаха в отсека на Сините, Еадит ги привика в покоите си отново и безцеремонно им връчи по един акредитив в размер от хиляда златни корони.

— Ще получавате същата сума от Кулата всяка година на този ден — отсече тя, — или ако не сте тук, ще ви се доставят на посоченото от вас място. — Неприязънта от предишната й лекция напълно беше изчезнала. Сега тя се усмихваше с ведра усмивка, ведра и доволна, че е спечелила нови две Сини. — Разходвайте ги разумно. Можете да получите повече, ако се наложи, но не искайте много често, защото ще ви се налага да отговаряте на въпроси в Съвета. Повярвайте ми, да те разпитват в Съвета никога не е приятно. Никога.

Сюан се ококори, като прочете сумата и, колкото и да изглеждаше невъзможно, се ококори още повече, щом се спомена за повече. Малко търговци разполагаха с повече пари за година, а много благородници трябваше да се оправят с далеч по-малко, но Кулата не можеше да си позволи Сестрите да живеят в оскъдица. Слънчевия дворец беше научил Моарейн, че властта често се усилва от други, които са решили, че вече имаш власт, а показното богатство можеше да го осигури.

Тя самата си имаше банкер, но Сюан вложи акредитива си в Кулата. Баща й през целия си живот не беше спечелил хиляда корони и тя не мислеше да подлага тази сума на какъвто и да било риск. Моарейн така и не можа да я убеди да направи като нея. Интересуваше я само безопасността, а банкова къща, толкова стара, че да е заемала пари на Артур Ястребовото крило, не можеше според нея да се сравни с първата банка, основана след Разрушението.

С шала със сините ресни, гордо заметнат на раменете й, Моарейн си нае носилка на големия площад пред Кулата, където огромното множество от минувачи и улични търговци, акробати и жонгльори, музиканти и продавачи на месеници и печени ядки гледаше да се държи на разстояние от огромната сграда. Малко хора се приближаваха на по-малко от сто крачки, освен ако нямаха работа в Кулата или не искаха да поднесат петиция. Двамата носачи, едри мъжаги в тъмнокафяви палта и със спретнато вързани отзад дълги коси, я понесоха гладко по улиците, като предният подвикваше:

— Сторете път за Айез Седай! Сторете път за Айез Седай!

Виковете като че ли не впечатляваха никого и може би никой не им хващаше вяра. Дори с издърпаните и вързани завески, ресните на шала й щяха да останат скрити, освен ако не подпреше неелегантно ръка на перваза на прозорчето. Никой не се отдръпваше по-бързо, отколкото пред викането на фургонджиите, а често пъти и по-бавно, тъй като фургонджиите бяха с дълги камшици и ги използваха най-охотно. Въпреки това много скоро стигнаха до приличащата на малък палат сграда на един широк булевард с високи голи дървета, редящи се по ивицата между двете платна, и мъжете свалиха носилката, за да могат да отворят вратата. Сградата беше в южняшки стил, с висок бял купол и тесни кули в четирите му краища, и с широко мраморно стълбище, водещо към портик с бели колони, но в нея все пак се долавяше известна скромност. Каменните изваяния, с фризове на лозници и листа, бяха добре изработени, но в същото време не претрупани. Никой нямаше да остави парите си в банка, която изглежда бедна, но и никой нямаше да го направи в банка, която харчи прекалено щедро за себе си.