Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

— По-лошо — отвърна печално Моарейн. Гласът й обикновено напомняше на Сюан за сребърна камбанка, но Моарейн мразеше да го чува. — Тамра ми възложи да раздавам помощите.

— Кръв и проклета пепел! — Сюан се наслади на вкуса на всяка думичка на езика си. Вече нямаше да я пердашат затова, че говори като себе си. Чувала беше Айез Седай, от чийто език щеше да се изчерви и пристанищен хамалин. Усети обаче смътния вкус на сапун. — Да не би да подозира? Да се опитва да ти попречи да се намесиш? — Може би точно затова и Цеталия я беше спипала. Не, тя се беше справила добре с пробите на проклетата жена, като последна глупачка.

— Не мисля, Сюан. Учили са ме да ръководя имение, макар че съм го правила само няколко месеца преди да дойда в Кулата. Каза, че това ми осигурявало всички необходими умения. — Устата й се изкриви кисело. — „Излежавала“ съм се, както се изрази тя, а и подозирам, че е решила да възложи една обременителна задача на Сините, за да е честно. А ти? Що за главоблъсканици искаше да видиш Цеталия?

— Разни стари донесения — изръмжа Сюан и се отпусна на един от столовете с възглавнички. Да го нямаше само това чувство, че кожата й е станала три пъти по-малка! Наля си чаша чай, без да пита. За такива неща двете никога не се питаха. — Искаше да отгатна какво е ставало преди четиридесет или петдесет години в Тарабон, в Салдея и Алтара. — Още щом думите излязоха от устата й, й се дощя да я запуши с ръка, но вече беше късно.

Моарейн се изправи, изведнъж крайно заинтересована.

— Значи Цеталия оглавява очите и ушите на Синята Аджа — Не беше въпрос.

— Това да не си го и прошепнала! Тази проклета жена ще ме свари като риба масленица, ако разбере, че съм се изтървала. Сигурно бездруго ще го направи, но не искам да й давам повод, преди да го е разбрала. — Сигурно щеше да го направи, ако можеше да се съди по този ден. — Виж сега, раздаването на парите не може да продължи повече от няколко месеца. След това ще си свободна да тръгнеш. Ще ми съобщаваш къде отиваш и ако науча нещо, ще се опитвам да ти го съобщавам. — Синята Аджа разполагаше с широка мрежа от очи и уши, полезна както за изпращане на съобщения, така и за получаване на сведения.

— Не знам дали мога да си позволя няколко месеца — отвърна с тънък гласец Моарейн и сведе очи, нещо необичайно за нея. — Аз… пазех нещо в тайна от теб, Сюан. — Но те никога не пазеха тайни една от друга! — Боя се, че Съветът е решил да ме постави на Слънчевия трон.

Сюан примигна. Моарейн кралица?

— От теб би се получила великолепна кралица. И не ми изтъквай онези Айез Седай кралици, дето са свършвали зле. Това е било много отдавна. Сега едва ли има владетел някъде, който да е без Айез Седай за съветничка. Кой някъде казва лоша дума за тях, освен Белите плащове?

— Между съветничка и кралица разликата е доста голяма, Сюан. — Моарейн изправи гръб, грижливо оправи полите си и гласът й придоби онзи дразнещо търпелив тон, с който обичаше да обяснява нещата. — Очевидно Съветът смята, че бих могла да взема трона, без да изкарам тълпите по улиците, но не искам да рискувам в случай, че са сбъркали. И без това Кайриен изтърпя достатъчно неприятности през последните две години. А дори и да са прави, никой не е управлявал Кайриен задълго, без да се принуди да прибегне до отвличания, убийства и още по-лоши работи. Моята прабаба Каревин е управлявала над петдесет години и Кулата я нарича много успешна владетелка, защото Кайриен е процъфтявал и при нея е имало малко войни, но все още плашат дечицата с името й. По-добре да те забравят, отколкото да те помнят като Каревин Дамодред, но дори с Кулата зад мен ще ми се наложи да се опитам да заприличам на нея, ако Съветът успее. — Изведнъж раменете й се отпуснаха и лицето й се сгърчи, беше на ръба да заплаче. — Какво мога да направя, Сюан? Хваната съм като лисица в капан, а не мога дори крака да си прегриза, за да избягам.

Сюан остави чашата на подноса, коленичи до Моарейн и сложи ръце на раменете й.

— Все ще намерим изход — увери я тя, като вложи в гласа си повече увереност, отколкото изпитваше. — Ще намерим изход. — Малко се изненада, че Първата клетва й позволи да изрече тези думи. Не можеше да си представи никакъв изход и за двете.

— Щом казваш, Сюан. — Моарейн също не бе убедена. — Мога само с едно да ти се изплатя. Може ли да ти предложа Цяра?

Сюан беше готова да я разцелува. Искаше го, и още как.

Снежната пелена все още беше дебела близо до планините и утъпканата от безчет хора пъртина се виждаше ясно под следобедното слънце — водеше право през хълмовете към загърнатите с облаци ридове, издигащи се все по-високо и високо, колкото по-надълбоко се взреше човек. Лан вдигна далекогледа, но не можа да забележи никакво движение напред. Айилците отдавна трябваше да са навлезли в планините. Танцуващия котарак риеше нетърпеливо с копито.