Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Моарейн кимна. Естествено. Никоя банка не можеше да си позволи да се разчуе, че някой от служителите й взима подкупи. Подозираше, че младежът се е отървал толкова леко само защото е бил нечий син или племенник, иначе можеше сам да заплува по течението на реката. Банкерите не си поплюваха.

Госпожа Дормейл не попита какво знае или мисли Моарейн по въпроса. Не беше нейна работа. Лицето й дори не показа любопитство. Дискретността бе една от причините Моарейн никога да не държи по-големи суми в Кулата. Като новачка, без достъп в града, нямаше да са й нужни, но чувството й за лична дискретност я накара да продължи тази практика и като Посветена. Законът на Кулата изискваше равно представителство на всяка Аджа в банката на Кулата, а след като вече носеше шала, тя не искаше финансовите й дела да са известни на други Сини, още по-малко на други Аджи, особено след това, което току-що беше чула.

Единствената причина Кулата да е задържала писмото на госпожа Дормейл можеше да е, че Съветът се е надявал да я приспи с мисълта, че са се отказали да я поставят на Слънчевия трон. Но вече бяха направили първите си ходове, или по-скоро, след като трябваше да са предпазливи като крадци, опитващи се да срежат добре пазената кесия на богата дама, много повече от първите. Достатъчно, за да разгадае намерението им. Нищо друго не можеше да обясни един кайриенец, опитващ се да разбере как харчи парите си. О, Светлина, щяха да го направят, преди да е разбрала какво става, освен ако не измислеше някакъв изход.

Не позволи, разбира се, нищо от това да се изпише на лицето й, само отпиваше от виното си и топлата му сладост се плъзгаше по гърлото й, докато цялата излъчваше ведрост.

— Много добре сте постъпили, госпожо Дормейл, и то в щета на своя дом. Моля, прехвърлете от сметката ми подходящата компенсация. — Съвсем правилно, банкерката отказа на два пъти, поклащайки глава, преди да го приеме с показна неохота, която Моарейн едва забеляза. Светлина, трябваше да намери някакъв изход!

Започна да съставя планове. Не за бягство, а за да бъде готова. Подписа се на акредитива, преди да напусне, и даде указания, при които госпожа Дормейл не показа и сянка на изненада. Навярно защото и тя беше кайриенка, поради което беше свикнала с Даес Дай-мар, а може би защото всички банкери бяха стоици. Навярно имаше за клиенти и други Айез Седай. В такъв случай Моарейн щеше да го научи само ако Сестрите й го кажеха сами. И един гроб беше по-малко дискретен от Илейн Дормейл.

Щом се върна в Кулата, тя поразпита, за да си избере шивачка. Не по-малко от пет Сини посочиха Тамори Алкохи като най-добрата в Тар Валон, а дори тези, които споменаха други имена, признаваха, че Тамори е много добра, тъй че на следващата сутрин двете със Сюан взеха носилки до дюкяна в госпожа Алкохима, като Сюан изропта срещу високата цена. Как пък не! Само един сребърен петак. Струваше й голямо усилие да убеди Сюан да тръгне с нея. Как можеше да си въобразява тя, че четири рокли ще й стигнат? Трябваше да я научи да не бъде толкова стисната.

Шивалнята на госпожа Алкохима, чиито стени бяха покрити с високи рафтове, пълни с топове коприна и фина вълна във всички въобразими цветове, се оказа един от многото големи дюкяни, заемащи наземния етаж на сграда, която сякаш цялата беше на кривини. И подхождаше много добре на Тамори. Тя бе светлокожа като за доманка и пред нея Гитара Морозо щеше да изглежда едва ли не като момче. Когато дойде да ги поздрави — шаловете им с ресни предполагаха, че ще ги посрещне лично — вместо просто да крачи, тя като че ли се рееше изящно между ниските тезгяхи, пълни с дантели и лентички, и манекените, облечени в полудовършени облекла. Половин дузината й помощнички до една се сведоха в дълбок реверанс, все хубави жени, облечени във великолепно скроени мостри на модата от родните им страни, всяка различна, но от страна на майсторката шивачка реверанси нямаше. Тя знаеше мястото си на този свят. Светлозелената й рокля, елегантна и същевременно семпла, говореше добре за дарбите й, въпреки че се впиваше леко скандално в тялото й, извайвайки го по начин, който не оставяше никакво съмнение какво се крие под коприната.

Мечтателната усмивка на Тамори се разшири, щом тя чу поръчката им, и с пълно право. Малко от клиентките й щяха да дойдат за цял гардероб само в едно посещение. Най-малкото, ушири се за Моарейн. С много ръчкане Сюан се съгласи на шест рокли, за да си има по една за всеки ден от неделята с тези, които вече имаше, но ги искаше вълнени. Моарейн си поръча двайсет, половината с разцепени за езда поли и всички — от най-добрата коприна. Можеше да мине и с по-малко, но Съветът можеше да провери. Поръчка за двайсет щеше да ги накара да си мислят, че ще се заседи задълго в Тар Валон.