Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Макар вече да разбираше достатъчно от сайдар, за да се учи бързо, нещата просто бяха твърде много за един ден или за неделя. Моарейн поне не можеше да се справи с всичко. Методът на пренебрегване на топлина или студ се оказа хитрост, свързана с духовно съсредоточаване, съвсем проста, след като я научиш, или така поне заяви Натасия.

— Умът трябва да е спокоен като повърхността на езеро при пълно безветрие — заговори тя педантично, все едно че изнасяше лекция в клас. Бяха в нейното жилище, където почти всяка плоска повърхност беше покрита с фигурки, малки ваяния и рисувани миниатюри. Уроците винаги се взимаха в стаите на учителката. — Съсредоточаваш се в една точка зад пъпа си, в центъра на тялото си, и започваш да дишаш с постоянна честота, но не както обикновено. Всяко вдишване трябва да става за абсолютно един и същ отрязък от време, както и всяко издишване, след което, за същия отрязък от време, не дишаш. След време това ще става съвсем естествено. Когато дишаш така и си съсредоточена по този начин, умът ти скоро се откъсва от външния свят, вече престава да забелязва топлината или студа. Можеш да вървиш гола във виелица или през пустиня, без да трепериш или да се потиш. — Натасия отпи от чая и се засмя, а тъмните й очи намигнаха. — Измръзването и слънчевото изгаряне все пак ще ти създават трудности, дори след време. Само умът е наистина откъснат, тялото в много по-малка степен.

Наглед просто, но дори след повече от неделя съсредоточението на Моарейн можеше да се изплъзва всеки момент, докато седеше на вечеря или вървеше по някой коридор, и тя изведнъж ахваше, щом студът нахлуеше и я захапеше три пъти по-силно, отколкото преди да е започнала медитацията. Всички тези ахкания привличаха погледите на други Сестри. Много се боеше, че ще си създаде репутация на смахната. И на вечно изчервяваща се. Трудно щеше да го понесе. Излишно беше да се казва, че Сюан схвана номера в самото начало и никога вече не трепереше от студ, доколкото можеше да забележи Моарейн.

Празникът на светлините бележеше началото на новия годишен цикъл и в продължение на два дни всеки прозорец в Тар Валон светеше ярко от здрач до изгрев. Слугите влизаха в стаи, неизползвани от столетия, за да запалят лампи и да ги поддържат горящи през двата дни. Беше радостно празненство, с шествия на граждани, понесли лампи по загърнатите от нощта улици, и с весели събирания, които често траеха чак до заранта дори и в най-бедните домове, но изпълваше Моарейн с тъга. Стаи, неизползвани от столетия. Бялата кула се стапяше, а тя не виждаше какво може да се направи по въпроса. Но пък щом жени, носили шала от двеста години или повече, не можеха да намерят решение, защо тя да може?

Много Сестри получаваха красиво изписани покани за балове по време на празника и доста от тях приемаха. Една Айез Седай можеше да обича танците като всяка друга жена. Моарейн също получи покани, от кайриенски благородници от две дузини Домове и почти толкова търговци, достатъчно заможни, за да търкат рамене с благородничеството. Само плановете на Съвета за нея можеха да са събрали толкова много властни кайриенци в града по едно и също време. Тя хвърляше твърдите бели картички в огнището, без да им отговори. Опасен ход в Даес Дай-мар, не можеше да се разбере как ще се изтълкува, но тя не играеше Играта на Домове. Тя се криеше.

Изненадващо, първите им рокли бяха донесени рано на първия ден на празника. Или Тамори гореше от нетърпение да си получи обещаното доплащане, или по-вероятно, бе помислила, че облеклата ще им трябват за празненствата. Дойде с две от помощничките си да види дали ще се наложи преправяне, но не се налагаше. В работата си Тамори беше великолепна. Моарейн обаче се оказа права. Най-тъмната от нейните шест беше съвсем мъничко по-тъмна от небесносиньото, а бяха бродирани само две, което значеше, че почти всички останали щяха да са с везмо. Щеше да й се наложи да задържи вълнените, дадени й от Аджата, малко по-задълго. Добре поне, че всичките й рокли за езда щяха да са тъмни. Дори Тамори не можеше да настоява за рокля за езда в прекалено светъл тон. Роклите на Сюан, само една от които разцепена за езда, нагледно показваха елегантността, на която бе способна Тамори, въпреки че бяха вълнени, но доста силно подчертаваха бюста и бедрата. Сюан се направи, че не го забелязва, или навярно си беше така. Сюан не разбираше много от облекло.

Някои неща не бяха лесни и за Сюан. Всеки ден се връщаше от апартамента на Цеталия с все по-сковано лице. Всеки ден ставаше все по-докачлива и раздразнителна, но отказваше да сподели какъв е проблемът, даже се сопваше на Моарейн, когато тя почнеше да я разпитва по-настоятелно. Това беше тревожно; можеше да изброи на пръстите на едната си ръка и да й останат пръсти случаите, в които Сюан й се беше ядосвала през последните шест години. В деня, в който Тамори им донесе роклите обаче, Сюан дойде за чай в жилището й, преди да слязат за вечеря, но вместо да си вземе чашка, се смъкна в креслото с облегалките, резбовани на листа, и скръсти сърдито ръце под гърдите си. Лицето й изобщо не беше сковано, а очите й грееха като сини пламъци.