Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Лелейн, която стоеше високо колкото Елайда и беше Заседателка от глава до пети, ги поканя няколко пъти на чай, за да облекчи напрежението от първите недели, както се изрази. Сюан се оправяше с нея много добре, макар че Моарейн леко се изнервяше от пронизващия й поглед. Винаги й се струваше, че Лелейн знае за нея повече, отколкото разкрива, че пред нея не можеш да имаш тайни. Но от друга страна, Сюан като че ли не можеше да разбере защо Моарейн харесва Аная. Не беше заради Цяра. Аная беше топла и открита и те караше да се чувстваш все едно, че накрая всичко ще свърши добре. Моарейн смяташе, че след време ще стане с нея почти толкова близка приятелка, колкото с Леане, макар и не колкото със Сюан.

Това приятелство с Леане продължи точно оттам, откъдето беше прекъснато, за нея, както и за Сюан, и въвлече със себе си Адайн Канфорд, пълничка синеока жена с къса черна коса, която не проявяваше и намек за арогантност, нищо, че беше андорка. Тя, разбира се, не беше много могъща в Силата. Преценката за това наистина започваше да се превръща във втора природа за Моарейн. Подновяваха познанства със Сестри от други Аджи, които бяха Посветени заедно с тях, и откриваха, че в някои случаи приятелството се съживява само с няколко разменени думи, докато в други просто се свежда до добри чувства; трети жени пък бяха прекалено свикнали с пропастта между Айез Седай и Посветена, за да я затворят тепърва, след като вече и те носеха шала. Приятелките облекчаваха много тежести, дори да не го съзнаваха.

Приятелки или не, но дните течаха бавно като ледник. Мейлин най-сетне напусна Кулата, после Керени, а след нея Айша, Лудис и Валера, но облекчението на Моарейн, че търсенето най-сетне е подновено, се затъмняваше от огорчението, че я държат извън него. Сюан започна да се интересува все повече от работата си — дотолкова, че оплакванията й взеха да звучат по-скоро формално. Тръгваше за жилището на Цеталия по-рано, отколкото се налагаше, и често оставаше там до втората или третата смяна за вечеря. Моарейн не разполагаше с такъв буфер. Кошмарите й продължаваха — за бебето в снега и за безликия мъж, и за Слънчевия трон, макар и не толкова често. Но бяха все така лоши. Тя махна повечето дантела и диплички от стаите си, за което беше нужно само едно посещение на възглавничарка и малко изчакване, докато се сменят по две — по три. Не всички, заради явното, макар и мълчаливо разочарование на Аная, тъй че леглото й си остана океан от пяна, при което Сюан се изкиска от радост. Но повечето време Моарейн прекарваше в другите стаи, тъй че леглото можеше да го изтърпи. След многобройни усилия успя да изпече баница, без да я изгори съвсем, но Аелдра отхапа само един залък и лицето й позеленя. Сюан поднесе рибник, за който сивокосата Сестра се произнесе, че бил много вкусен, само дето час след това тичаше до нужника и имаше нужда от Цяр. Никоя не ги обвини, че са го направили нарочно, а и не бяха го направили, но Аная и Кайрен решиха че е чудесна отплата за алчността.

Само една неделя след Елид Шериам бе изпитана и мина. Технически Сюан се падаше най-младата Синя, макар и на косъм, но Цеталия отказа да се лиши от услугите й дори за няколко часа, тъй че на Моарейн се падна честта да постави шала на раменете на русокосата салдейка, когато на другия ден избра Синята, и да я придружи, цялата засияла, до отсека на Сините за посрещането. Където Сюан успя да се вреди за шестата целувка. Шериам готвеше много добре и обичаше да пече баници.

Беше Денят за размисъл в Кайриен, но Моарейн не можеше да се вглъби в своите грехове и провали. Двете със Сюан си бяха спечелили нова приятелка, за която се бояха, че са изгубили може би за година. Сюан дори предложи да въведат Шериам в тяхното издирване и да я разубеди й струваше няколко часа. Не че Моарейн се опасяваше, че Шериам ще ги издаде пред Тамра, но Шериам беше една от най-големите клюкарки сред Посветените. Никога не казваше това, което е обещала да пази в тайна, но нямаше да може да устои да подхвърли тук-там по някоя недомлъвка за такава сочна тайна, недомлъвка, че си има някаква тайна, и Сюан трябваше да го знае много добре. Оставиш ли се други да разберат, че си имаш тайна, все някой ще я научи — това си беше природен факт. Понякога Сюан просто не разбираше значението на думичката „предпазливост“. Понякога ли? Никога.

Някои Сестри започнаха да говорят за възраждане в Кулата, при толкова много преминаващи за шала за такъв кратък срок, и че може би още една-две щели да минат много скоро. По обичай никоя не споменаваше за Елид, но Моарейн си мислеше за нея. Една мъртва жена и три издигнати за шала в продължение на две недели, но единствената новачка, изпитана за Посветена през това време, се беше провалила и я изгониха, а нито име не беше добавено в книгата на новачките, докато над двайсет новачки, твърде слаби, за да стигнат изобщо някога до шала, бяха отпратени. При тази скорост празните стаи щяха да останат неизползвани още столетия. Докато всички не станеха незаети. Сюан се опитваше да я утеши, но как можеше да е щастлива, щом Бялата кула беше обречена да се превърне паметник на мъртвите?