Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Устата й пресъхна и тя едва устоя да не потръпне от студа, който изведнъж й се стори сякаш по-лют и от най-лютата зима, но и бързите упражнения за спокойствие не доведоха до необходимото хладнокръвие. Беше научила доста за Сиерин от клюките за новата Амирлин. Спомни си само едно и то я прониза най-много, като остър нож в сърцето. За Сиерин собствената й гледна точка за закона беше закон и в него не можеше да се намери и трошица милост. Също като в нея.

— Майко, моля да бъда освободена от задълженията си, свързани с раздаването на помощите. — Гласът й бе спокоен, слава на Светлината. — Чиновниците си изпълняват задачата с възможната бързина, но задължението да се редят на опашка, та нещата да се одобряват от Сестра, само ги лишава от работно време.

Сиерин нацупи устни все едно, че беше захапала кисела слива.

— Щях веднага да спра тези помощи, ако това не поставяше Кулата в лоша светлина. Какво глупаво пилеене на пари! Много добре: чиновниците ще носят за подпис документите си на друга. Някоя Кафява може би. Те си падат по такива неща. — Сърцето на Моарейн полетя, преди Амирлин да добави: — Ти, разбира се, ще останеш в Тар Валон. Както знаеш, много скоро ще ни потрябваш.

— Както кажете, Майко — отвърна Моарейн и сърцето й потъна в стомаха, а после — и до глезените, след този кратък полет. Отново се сведе в дълбок реверанс и отново целуна пръстена на Амирлин. С жени като Сиерин по-добре да не си играеш със съдбата.

Когато се прибра, Сюан я чакаше. Приятелката й се наведе над масата с очакване и я изгледа питащо.

— Освободена съм от помощите, но ми се заповяда да остана в Тар Валон. „Както знаеш, много скоро ще ни потрябваш“. — Мислеше, че подражава съвсем точно на гласа на Сиерин, но думите й бяха пропити с горчивина.

— Рибешки черва! — измърмори Сюан. — Какво ще правиш сега?

— Ще изляза да пояздя. Знаеш къде ще бъда и реда.

Сюан затаи дъх.

— Светлината дано те опази — най-сетне промълви тя.

Нямаше смисъл да се чака, тъй че Моарейн се преоблече в рокля за езда — Сюан й помогна да го направи по-бързо. Роклята беше в подходящо тъмносиньо, с няколко обрасли с листа сребърни лозници по ръкавите и около високото деколте. Всичките й тъмни рокли бяха с везмо, но беше започнала да смята, че малко везмо не е чак толкова зле. Прибра шала си сдиплен в гардероба, извади наметало, обшито с кожа от черна лисица, и пъхна четката и гребена си в едно от джобчетата, които шивачът беше пришил отвътре, а в другото прибра комплекта за шиене. Взе си ръкавиците, прегърна Сюан за сбогом и забърза навън. Дългите сбогувания можеха до доведат до сълзи, а не биваше да рискува.

Някои Сестри по коридорите я поглеждаха, докато минаваше, въпреки че повечето като че ли бяха погълнати от своите си неща, но Кайрен, както и Шериам, й казаха, че времето май е студено за езда. Само Еадит каза нещо повече, като я спря с вдигната ръка и я изгледа почти като Лелейн.

— Боя се, че съборените ферми и изгорелите села едва ли ще са освежаваща разходка — промърмори белокосата Заседателка.

— Сиерин ми заповяда да остана в Тар Валон — отвърна Моарейн със съвършена айезседайска маска на лицето — и мисля, че може да приеме преминаването на някой от мостовете като неподчинение.

Устата на Еадит се сви за миг, толкова кратко, че можеше и да е от въображението й. Явно беше разчела в този отговор разкриването на плановете от страна на Сиерин и бе недоволна.

— Амирлин може да е жестока с всяка, която тръгне против желанията й и в най-малка степен, Моарейн.

Моарейн почти се усмихна. Светлина, тази жена й беше дала възможност да го каже направо. Е, почти направо. Подходящ отговор за Айез Седай.

— Точно затова не възнамерявам да стъпя на мост. Нямам желание да ме бият с пръчки.

В Западната конюшня поръча да й оседлаят Стрела, без дисаги. За езда из града нямаше нужда от тях, а каквото и да беше казала на Еадит, Заседателката можеше да прати някоя да провери. На нейно място Моарейн щеше да го направи. С малко късмет, нямаше да заподозрат нищо до вечерта.

Първата й спирка беше при госпожа Дормейл — банкерката беше приготвила много акредитиви с различни суми, както и четири дебели кожени кесии с всичко двеста корони в злато и сребро. Парите щяха да й стигнат за известно време. Акредитивите бяха за след като свършат парите, както и за спешни случаи. Използваше ли един от тях, щеше да й се наложи да се придвижва бързо. Очите и ушите на Кулата щяха да я търсят, а колкото и дискретни да бяха банкерите, Кулата обикновено научаваше това, което искаше да научи. Госпожа Дормейл не зададе въпроси, разбира се, но като разбра, че Моарейн е сама, й предложи четирима от лакеите си за ескорт и тя прие. Не се боеше от улични крадци, каквито в Тар Валон бяха рядкост, а и лесно щеше да се справи с тях, но ако някой си помислеше за обир, по-добре беше да се плаши от охраната, отколкото да го гониш със Силата. Това щеше да привлече внимание. Богатите жени често яздеха с охрана, дори в Тар Валон.