Артър Кларк - Одисея в космоса 2061

Сега Джордж и Джери бяха най-старите и най-близки приятели на Флойд — което бе учудващо, защото на пръв поглед между тях нямаше много общи неща. Правейки равносметка на своя доста пъстър личен живот — две женитби, три официални връзки, две неофициални, три деца, — той често завиждаше на техния дълготраен и стабилен брак, който очевидно не се влияеше от „племенниците“ им на Земята и на Луната, посещаващи ги от време на време.

— Никога ли не сте мислили за развод? — попита ги той веднъж шеговито.

Както обикновено, Джордж — чието акробатично, но все пак напълно сериозно дирижиране бе допринесло до голяма степен за възраждането на класическия симфоничен оркестър — имаше какво да каже.

— За развод — никога — гласеше краткият му отговор. — За убийство — доста често.

— Но, разбира се, няма да се измъкне безнаказано — не му остана длъжна Джери. — Себастиан ще го издаде.

Себастиан беше красив говорещ папагал, когото съпрузите бяха донесли след дълга битка с болничните власти. Той не само говореше, но и можеше да изсвири началните тактове на Концерта за цигулка от Сибелиус, с което Джери — със значителната помощ на Антонио Страдивари — беше станала известна преди половин век.

Сега бе дошъл моментът да каже „сбогом“ на Джордж, Джери и Себастиан — може би само за няколко седмици, а може би завинаги. Флойд вече се беше сбогувал с всички останали на няколко последователни събирания, които застрашително бяха намалили запасите от вино в станцията, и не можеше да се сети за нищо друго, което не е свършил.

Арчи, неговият стар, но все още в пълна изправност компютърен секретар, беше програмиран да се занимае с всички пристигащи съобщения, като изпраща подходящи отговори или като адресира всичко спешно и лично до него на борда на „Юнивърс“. Щеше да бъде странно след всички тези години да не може да разговаря с когото пожелае, макар че в замяна на това щеше да избягва нежеланите обаждания. След няколко дни път корабът щеше да бъде достатъчно далеч от Земята, за да направи директните разговори невъзможни, и всякакво общуване щеше да се провежда чрез запис на гласовете или телетекст.

— Мислехме, че си ни приятел — негодуваше Джордж. — Беше гаден номер да ни караш да се грижим за твоите работи — особено след като няма да ни оставиш нищо.

— Може и да получите няколко изненади — ухили се Флойд. — Във всеки случай Арчи ще се погрижи за всички подробности. От вас искам само да преглеждате пощата ми в случай че се появи нещо, което той не разбира.

— Ако той не го разбере, и ние няма да можем. Какво знаем за твоите научни дружества и други такива глупости?

— Те ще се оправят и без мен. Моля ви, внимавайте почистващият персонал да не разбърка твърде много нещата ми, докато ме няма — а ако не се върна, тук има някои лични съобщения, които трябва а бъдат изпратени — предимно семейни.

Семейни! В един дълъг живот като неговия освен удоволствия трябваше и болка.

Бяха изминали шейсет и три — шейсет и три! — години, откакто Мериън загина в самолетната катастрофа. Сега той почувства пристъп на угризение, защото дори не можеше да си припомни мъката, която сигурно бе изпитал тогава. Или в най-добрия случай това беше изкуствен, а не истински спомен. Какво ли щяха да чувстват един към друг, ако тя бе все още жива? Сега щеше да е навършила точно сто години…

А двете малки момиченца, които някога бе обичал толкова много, се бяха превърнали в любезни непознати с посивели коси, прехвърлили шейсетте, със свои собствени деца — и внуци! В последна сетка от тази страна йа фамилията имаше девет; без помощта на Арчи никога нямаше да може да се оправи с имената им. Но поне всички те си спомняха за него на Коледа по задължение, ако не от в.

Вторият му брак, разбира се, беше изместил спомените за пър-като по-късните писания върху средновековен палимпсест 4 4 Палимпсест — пергамент или лист хартия, където текстът е частично изт-Т, за да се направи място за нов. — Б. пр. .

Срещата не беше успешна: не беше и втората, уредена с цената на значителни разходи и трудности, на борда на самата космическа болница — всъщност точно в тази стая. Тогава Крис бе двайсетгоди-ен и току-що се беше оженил; ако имаше нещо, което обединяваше Флойд и Керълайн, това бе неодобрението на неговия избор.

И все пак Хелена опроверга опасенията им: тя стана добра майка на Крис II, който се роди само месец след сватбата. А когато заедно с много други млади съпруги остана вдовица след бедствието на Коперник, тя не се остави на мъката да я победи.