Артър Кларк - Одисея в космоса 2061

— Тя ще бъде доста добра реклама за сър Лорънс — каза замислено Джордж.

— Мисля, че донякъде заслугата за нейното присъствие е моя. Баща й беше астроном — известно време работеше при мен, — а тя винаги се е интересувала много от науката. Така че й се обадих по видеофона.

Хейуд Флойд не сметна за нужно да добави, че както една голяма част от човечеството, и той се бе влюбил в Ива след излизането на екран на „Марк II“ на компанията Г.У.Т.У.

— Разбира се — продължи той, — сър Лорънс беше очарован от идеята, но трябваше да го убедя, че интересът й към астрономията не е повърхностен. Иначе пътешествието щеше да се превърне в социално бедствие.

— Това ми напомня — каза Джордж, изваждайки един малък пакет, който досега беше крил не съвсем успешно зад гърба си, — че имаме малък подарък за теб.

— Може ли да го отворя още сега?

— Мислиш ли, че трябва? — обърна се Джери към Джордж с известно безпокойство.

— Щом е така, непременно ще го отворя — каза Флойд, развързвайки яркозелената панделка и отвивайки хартията.

Вътре имаше картина в красива рамка. Макар че Флойд не разбираше много от изкуство, той я беше виждал и преди; впрочем кой ли би могъл да я забрави?

Импровизираният сал, подхвърлян от вълните, беше претъпкан с полуголи корабокрушенци, някои от тях вече на прага на смъртта, други махащи отчаяно към някакъв кораб на хоризонта. Отдолу имаше надпис:

САЛЪТ НА МЕДУЗА (Теодор Жерико, 1791–1824)

А под него беше бележката, написана от Джордж и Джери: „Да стигнеш дотам е само половината от удоволствието.“

— Вие сте двама негодници, но аз много ви обичам — каза Флойд, като прегърна и двамата. Светлинният сигнал „ВНИМАНИЕ“ на клавиатурата на Арчи замига енергично. Трябваше да тръгва.

Приятелите му си тръгнаха в мълчание, което бе много по-красноречиво от всякакви думи. За последен път Хейуд Флойд огледа малката стая, която бе неговата вселена през почти половината му живот.

И изведнъж си спомни как завършваше онази поема:

„Тук бях щастлив: щастлив си тръгвам и сега.“

Сър Лорънс Цанг не беше сантиментален. Бе твърде голям космополит 6 6 Човек, който не се влияе от национални предразсъдъци, „гражданин на света“. — Б. пр. , за да се отнася сериозно към патриотизма — макар че като студент известно време беше носил една от изкуствените плитки, характерни за Третата културна революция. Но все пак програмата в планетариума, посветена на злополуката с „Циен“, го развълнува дълбоко и го накара да съсредоточи голяма част от огромното си влияние и енергия върху космоса.

Не след дълго той вече предприемаше пътувания до Луната през уикенда си и назначи втория след най-младия си син, Чарлс (този, който му беше струвал трийсет и два милиона сола), за вицепрезидент на Астролинии Цанг. Новата корпорация притежаваше само две изстрелвани с катапулт и задвижвани с водородно гориво ракети, чиято празна маса бе едва хиляда тона; скоро те щяха да излязат от употреба, но биха могли да дадат на Чарлс опита, който, сър Ло-рънс бе напълно убеден, щеше да бъде нужен през следващите десетилетия. Защото най-после, след толкова време, Космическата Ера наистина щеше да започне.

Малко повече от половин век разделяше братята Райт от появата на евтиния, масов въздушен транспорт; беше изминало два пъти повече време, преди да се отвърне на далеч по-голямото предизвикателство на Слънчевата система.

И все пак, когато Луис Алварес и неговият екип откриха горивната смес с катализатор мюон 7 7 Мюон — частица с маса, приблизително 207 пъти по-голяма от тази на електрона. — Б. пр. през 50-те години на XX век, тя изглеждаше просто като един лабораторен куриоз, който нямаше да донесе нищо особено и представляваше интерес само на теория. Точно както великият лорд Ръдърфорд беше омаловажил перспективите на атомната енергия, така и самият Алварес се бе съмнявал, че „студената ядрена смес“ ще има някакво практическо приложение. Всъщност едва през 2040 г. неочакваното и случайно добиване на стабилни мюоно-водородни „съединения“ беше отворило нова страница в човешката история — точно както откриването на неутрона беше сложило началото на Атомната епоха.

Сега вече бе възможно построяването на малки, преносими ядрени централи с минимални средства за защита. В използваните досега горива вече бяха вложени такива огромни инвестиции, че електроцентралите в цял свят на първо време не бяха засегнати, но ефектът върху космическите полети бе незабавен; той можеше да бъде сравнен само с революцията, направена от реактивните самолети преди сто години.