Артър Кларк - Одисея в космоса 2061

С премахването на енергийните ограничения космическите кораби вече можеха да развиват много по-големи скорости; сега времето на полетите в Слънчевата система се измерваше със седмици, не с месеци или години. Но мюонният двигател си оставаше реактивно устройство — усъвършенствана ракета, чийто принцип на действие не се различаваше от този на задвижваните с химическо гориво нейни предшественици; и този двигател се нуждаеше от работна течност, която да му даде тласък. А най-евтината, най-чиста и най-подходяща от всички течности беше… обикновената вода.

Тихоокеанският космопорт едва ли щеше да изпита недостиг от това полезно вещество. Но нещата стояха различно с най-близката междинна база — Луната. Не бе открита и следа от вода при полетите на „Сървейър“, „Аполо“ и „Луна“. Ако на Луната някога е имало вода, хилядолетните бомбардировки от метеорити я бяха изпарили и изхвърлили в космоса.

Така поне смятаха селенолозите 8 8 Учени, занимаващи се с изследването на Луната. — Б. пр. : но доказателства за противното можеха да се видят още по времето, когато Галилей е насочил първия си телескоп към Луната. Някои лунни планини в продължение на няколко часа след зазоряване блестяха толкова ярко, като че ли са покрити със сняг. Най-известният случай е ръбът на великолепния кратер Аристарх, който Уилям Хършел, бащата на съвременната астрономия, веднъж забелязал да свети толкова силно в лунната нощ, че го помислил за действащ вулкан. Но е сгрешил; видяното от него е била светлината на Земята, отразена от един тънък и нетраен слой скреж, кондензиран по време на триста часа студен мрак.

Откриването на големите ледени наноси под долината на Шрьо-тер, криволичещият каньон, който тръгва от Аристарх, беше последната част от уравнението, която щеше да промени икономиката на космическите полети. Луната щеше да осигури станция за зареждане точно където тя бе необходима, високо върху най-отдалече-ните склонове, влияещи се от земното гравитационно поле в началото на дългия преход към планетите.

„Космос“, първият кораб от флотата на Цанг, беше предназначен за превоз на товари и пътници по линията Земя-Луна-Марс и служеше като изпитателен модел по силата на сложни сделки с дузина организации и правителства, снабден с все още експерименталния мюонов двигател. Построен в корабостроителницата „Имбриъм“, той имаше достатъчна тяга, за да излети от Луната с нулев полезен товар; като се прехвърляше от орбита на орбита, той никога вече нямаше да докосне повърхността на някоя планета. С обичайния си нюх към рекламата сър Лорънс насрочи първия му полет за деня, в който се навършваха сто години от изстрелването на първия изкуствен спътник — 4 октомври 2057 година.

Две години по-късно към „Космос“ се присъедини още един кораб от същия модел. „Галакси“ 9 9 Галакси — галактика. — Б. пр. беше предназначен за линията Земя-Юпитер и имаше достатъчна тяга, за да стигне директно до която и Да е от луните на Юпитер, макар и с цената на значителна част от полезния товар. При необходимост той дори можеше да се върне на лунния си кей за ремонт. „Галакси“ беше най-бързият кораб, построен дотогава от човешки ръце: ако изразходваше цялата си горивна смес за едно-единствено върхово ускорение, той щеше да развие скорост от хиляда километра в секунда — при което щеше да измине разстоянието от Земята до Юпитер за една седмица, а до най-близката звезда би стигнал за не повече от десет хиляди години.

Третият кораб от флотата — и гордостта на сър Лорънс — беше събрал в себе си целия опит, придобит при построяването на предишните два. Но „Юнивърс“ 10 10 Universe — вселена. — Б. пр. не беше предназначен за товари. От самото начало той бе замислен като първият пътнически лайнер, който щеше да кръстосва космическите пътища — чак до Сатурн, перлата на Слънчевата система.

Сър Лорънс беше запланувал нещо още по-ефектно за първия полет на „Юнивърс“, но едно изоставане в строежа, причинено от конфликт с лунното поделение на сформирания наново синдикат „Тиймстърс“ 11 11 Teamster’s — международен синдикат на шофьорите на камиони. — Б. пр. , беше объркало плановете му. Щеше да остане време само за първоначалните летателни изпитания и удостоверението на застрахователната компания „Лойдс“ в последните месеци на 2060 г. преди излитането на „Юнивърс“ от Земята на път към мястото на срещата. Трябваше да внимават със сроковете: Халеевата комета нямаше да чака дори човек като сър Лорънс Цанг.